Задава се епична битка за музикалния стрийминг

Пионка в една по-голяма игра

Музикалният стрийминг е на път да се превърне в пионка в игра на шах на най-високо ниво, в която ще се включат истинските титани в технологичния свят. За тези компании музикалният бизнес не е цел сам по себе си, но е просто едно от парчетата в битката за контролиране на бъдещето на интернет.

Apple се съгласи да похарчи 3 млрд. долара по-рано тази година, за да придобие Beats Electronics. Google наскоро купи Songza – услуга, за която някои смятат, че може да застраши Pandora. YouTube на Google, която мнозина не виждат като музикална услуга, но е най-големият уебсайт за стрийминг на музикални клипове по заявка, изглежда също е на ръба на стартирането на нова абонаментна аудио услуга. Amazon пък наскоро стартира свой стрийминг продукт – Amazon Prime Music. Той е безплатен за всички, които са се абонирали за премиум услугата на Amazon.

„Това е състезание, в което всеки иска да бъде пръв“, твърди Кейси Рий, асоцииран професор в Университета на Джорджтаън и вицепрезидент на Future of Music Coalition. “Победителят вероятно ще бъде компанията, които не зависи от самата стрийминг платформа“.

Бизнесът не е голям... все още

Дълбоките джобове на тези фирми ще бъдат важни, защото, докато потребителите не се насочат по-активно към музикалния стрийминг, никой няма да може да изкарва пари от подобен род услуги.

Тук всичко се свежда до разходите за съдържание. Pandora е най-голяма услуга от всякакъв вид по отношение броя на потребителите. Освен това тя е и най-прозрачната, защото е публично листната на борсата и не е скрита сред операциите на по-голям конгломерат. 

Поради факта, че е радио услуга, макар и само в интернет, Pandora се нуждае от купуването на лицензи за музикално съдържание. Цените за тях се определят от правителството (или, ако е наложително, от съдилищата), точно както се случва и при традиционните радиостанции. Заради това, че е радио услуга, където слушането е пасивно, Pandora може да поддържа много по-малка музикална библиотека от услугите по заявка. Тя има около 1 млн. песни в библиотеката си, докато Spotify разполага с над 20 млн.

От своя страна Spotify трябва да преговаря директно със звукозаписните компании и издателите, за да поддържа библиотеката си, която да отговаря на различните вкусове на потребителите, макар че голяма част от песните не са пускани никога. Така че разходите ѝ са по-големи.

Това означава, че Pandora има много по-малко разходи в сравнение с останалите услуги. Тя е дала около 50% от приходите си миналата година за лицензни такси, докато при Spotify става дума за 70%.