Цената на отгледан в лаборатория хамбургер вече е 11,36 долара

През 2013 г. отгледани в „тестова тубичка“ хамбургери станаха много популярни в интернет. Това не бе просто защото учени успяха повече или по-малко да създадат месо в лаборатория. Това бе изключително постижение, тъй като предлагаше възможно решение за все по-малко устойчивата практика за масово отглеждане на крави.

Когато обаче бе оповестена цената на един хамбургер – 325 000 долара, мнозина се поколебаха. Днес обаче ситуацията се е променила радикално, съобщава сайтът Science Alert.

Само две години по-късно учените обявиха драстично намаление на цената за производство на един такъв сандвич. Те твърдят, че в момента тя е малко над 11 долара за бургер, или около 80 долара за килограм месо. Най-добрата част обаче е, че тази технология има нужда от съвсем малка част от мускули, за да създаде 10 000 кг лабораторно месо.

„Кравите са много неефективни животни в превръщането на растителни протеини в животински протеини. Ние всъщност губим много храна като я даваме на животните като посредници“, заяви пред ABC News един от учените в проекта Марк Пост от Университета в Маастрихт, Холандия. „На нивото на защита на природата по отношение на метана и другите парникови газове тази система също така не е много полезна за околната среда. Вярвам, че до 20-30 години от този момент ние ще имаме жизнеспособна индустрия, произвеждаща алтернативно телешко.“

Технологията на Пост използва миосателитни клетки – стволови клетки, които активно поправят тъканта на мускулните клетки, които се извличат от крави и се отглеждат в петриева паничка благодарение на химикал, наречен „фетален телешки серум“.

Ариел Шварц описва процеса във FastCompany: “Клетките се поставят върху гел върху пластмасова чинийка, където хранителните вещества на феталния телешки серум са намалени, което кара клетките да влязат в режим на глад и да се разделят на мускулни клетки. В един момент тези клетки се сливат в мускулни нишки, наречени миотуби и започват да синтезират протеин. Крайният продукт е ивица тъкан, описана от The New York Times като „нещо като къс, розов оризов макарон”.

Изненадващо, този къс, розов оризов макарон наистина преминава всички вкусови тестове, на които е подложен. Пост и екипът му сега разработват заместването на серума с нещо, което не разчита на животински продукти. Те коментираха пред ABC, че въпреки значителния прогрес ще минат поне няколко десетилетия преди да могат да увеличат мащаба на технологията и да я направят икономически изгодна.

Точно както Рим не е бил построен за един ден, превръщането на лабораторното месо в търговски продукт е бавен процес. Пост и екипът му се целят в дългосрочната перспектива, а и дават потенциално решение на нарастващия проблем с изхранването на милиардите хора по света.