София Щерева: Софтуерът за разпределение е новата голяма инвестиция нa Профон

София Щерева е изпълнителен директор на ПРОФОН – дружествотo, което управлява и защитава правата на изпълнителите и продуцентите пред различните ползватели – собственици на хотели, ресторанти, магазини, търговски центрове, медии, телекомуникационни оператори, за които музиката е добавена стойност към бизнеса им. Енергията и решимостта й са съизмерими с огромната динамика на променящия се глобален пазар за лицензиране на музика. От 2015 г. поема управлението на ПРОФОН и се посвещава на каузата за създаване на една по-справедлива среда за развитие на музикалната индустрия. Професионалната й кариера преминава през различни експертни и управленски позиции в телекомуникационния сектор и медиите. Икономист по образование, магистър по „Маркетинг“ и „Мениджмънт на търговската дейност“.

Тази есен ПРОФОН навършва 20 г. Започнали сте доста инициативи около рождения ден. Разкажете какви са те.

- Гордеем се, че вече 20 години сме дружеството, което се ползва с изключително доверие от страна на изпълнителите и продуцентите на пазара за лицензиране на музикални права. Нашата мисия е да защитаваме и увеличаваме стойността на правата на музикалните продуценти и изпълнители, да се грижим за максимална възвръщаемост на творческите им усилия и да спазваме високи технологични стандарти за точност, прозрачност и ефективност. Организацията ни има еднакво отношение, както към българската, така и към чуждата музика, защото ние защитаваме правата на всички. По повод празника стартирахме поредица от събития със слогана „Музиката създава разликата“. В периода август-септември, например, озвучихме ключови обществени места с най-големите български хитове за последните 20 години – говорим за локации като централните жп гари в София, Варна, Бургас, търговски улици, туристически обекти. Идеята е да станем по-популярни, въпреки че това, което прави ПРОФОН не е работа с крайни клиенти. Полагаме усилия за по-голяма слушаемост на българска музика, за да има повече пари за нейните продуценти и изпълнители и да могат те да инвестират в правенето на повече нови проекти.

След силната вълна от 90-те години имаше сериозен отлив в създаването на българската музика.

- Нямаше кой да прави нови неща, защото нямаше никакви инвестиции. Сега това се случва и с помощта на нашите дружества. Музикаутор и Профон заделят пари за това да се инвестира в българска музика чрез културните си фондове. Всяка държава има такива, като на места това дори е установено със закон.

По колко средства заделя Профон годишно за своя фонд?

- Всяка година Профон заделя 90 хил. лева за подпомагане на българските изпълнители и 90 хил. лева за подпомагане на българските продуценти. Организациите бенефициенти БМА (Българска музикална асоциация) и БАМП (Българска асоциация на музикалните продуценти) се занимават с разпределянето на парите по отделните проекти. Те далеч на са свързани само с инвестиции в издаването на хитове, но и с работа за законови промени, които да помагат на българските изпълнители. Всяка година през март бенефициентите задължително се отчитат, като всички отчети се качват на страницата на ПРОФОН, така че всеки заинтересован би могъл да се запознае с това за какво са изхарчени средствата.

Щрихирахме част от дейностите на дружеството. Каква обаче е равносметката за тези 20 години?

- Горди сме, че постигнахме толкова много в държава, която няма никакви традиции в защитата на интелектуалната собственост, а законодателството й не е адекватно на случващото се по света. Положили сме изключителни усилия, за да пораснем до едно модерно, технологично развито дружество, което отговаря на всички международни стандарти за прозрачност и иновативност при колективното управление на права. Това се постига с много труд и вяра в каузата ни за стойността на музиката не само сред членовете, но и в екипа. Години наред хората на ПРОФОН са се сблъсквали с какво ли не - със системата, с промените, с масовото схващане, че един творчески продукт щом не можеш да го пипнеш и не става за ядене, значи ти се полага за безплатно ползване. С общото разбиране или по-скоро неразбиране за дейността, която извършваме в полза на изпълнителите и продуцентите.

Кое беше най-трудното в изминаването на този 20-годишен път - липсата на адекватно законодателство, опорочаването на системата, промените в индустрията, които бяха особено жестоки към нея?

- Това са предизвикателства. Най-трудното според мен е да приемеш, че основната ти кауза е да привлечеш хората за съюзници и да промениш тяхното мислене. Всеки знае какво е мисленето на мнозина в България по отношение на пиратството. Румънците, например, имат страхотна образователна програма. Те учат интелектуална собственост в училище. Така младите хора могат да знаят какво са последствията от това да свалиш един клип от интернет, каква е стойността му. Знаят какво значи да си направят собствена група, какви са техните права като изпълнители и създатели на музика. Това е една от дупките, които съществуват при нас. Разработваме идеята за сходен проект, с който да променим нагласите на младите потребители на музика към правата на творците. Това, разбира се, е дълъг процес, но крайната ни цел е да спечелим съмишленици за каузата си. Стане ли това, всичко останало са малки препятствия по пътя - дали е законодателство, дали е държава, дали са промените.

Наясно ли са самите изпълнители и продуценти с правата си в такъв случай?

- Това също е част от мисията ни. В нея влиза не само обикновеният потребител, но и хората, които се занимават с музика. В доста от случаите те не са наясно с възможностите за получаване на възнаграждения от използването на техни звукозаписи в медиите, търговски обекти и т.н., и ние ги информираме. Това също е процес.