София Щерева: Софтуерът за разпределение е новата голяма инвестиция нa Профон

Кое считате за свой най-голям успех в такъв случай?

- Първо, че устояхме много сътресения, на много трудности. Въпреки тях дружеството продължи да се развива, и то по цивилизован начин. Стараем се да увеличаваме приходите от права на артистите и продуцентите, да остойностим максимално справедливо труда им..

Колко са нараснали приходите на ПРОФОН за последната календарна година?

- Скокът на приходите за 2017 г. спрямо тези за 2016 г е 8% . През предходната година пък имахме 17%. Това е много добре в сравнение с другите държави. Плавният ръст говори за стабилност. Да, има още какво да се желае, но е хубаво, че в годините имаме едно нарастване в рамките на 10-ина процента, което е добър успех за бизнеса.

На какво отдавате това забавяне на темпа на растеж?

- 17-те процента през 2016 г. се получиха най-вече на база събирания на стари вземания - нещо, което съществува ясно на българския пазар. Голямата вътрешнофирмена задлъжнялост пречи на бизнеса, но това е начин, по който функционираме. За нас обаче има строго определени международни правила и те казват следното: получаваме парите за използване на определена музика и имаме 9 месеца да ги разпределим сред правоносителите. За нас вече сроковете са определени, в целия свят са едни и същи. Това беше първата година, в която ние максимално се опитахме да си съберем старите задължения. В момента едно от нещата, с които можем да се похвалим, е, че почти нямаме закъснели плащания.

Какъв ръст на приходите очаквате за 2018 г. спрямо предходната?

- Заложили сме горе-долу същия процент - между 9 и 10%. Освен ръста на приходите, борбата ни, разбира се, е да намаляваме разходите за административни дейности в дружеството. Това е доста по-сложната задача, защото правим много големи инвестиции в технологии. Най-големият разход, който има едно дружество като нас, не е това да се лицензира, а да разпределя. Много хора се чудят какво се случва с тези пари, когато пристигнат тук. Има алгоритми на база какво се излъчва в ефира и използваме софтуер, който обработва цялата информация. Обработката на тези данни е най-тежкият, най-ресурсоемък процес. Работим върху това всичко да е максимално технологично покрито, но в никакъв случай то не може да е на 100%.

Какъв дял от приходите на Профон отива за нов софтуер?

- Предстои ни да си вземем нов софтуер за разпределение. Това ще е новата ни голяма инвестиция, тъй като стартовата цена на такъв IT продукт е половин милион евро. Когато си купиш софтуер, в бъдещ план може да допълваш само с модули, които ти трябват, така че инвестицията да не е голяма дългосрочно. Ясно е, че има периоди, в които се правят подобни големи стъпки като сегашната, за да може да се върви напред. Това обаче ще ни помогне в бъдещите 10-15 години да работим спокойно, да сме стабилни и да разпределяме парите.

Инициатор сте на кампанията за създаването на действащ механизъм за компенсации на авторите от частното копиране на произведенията им. За какви промени в закона настоявате?

- Регламентираният размер на отчисления в чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права е обидно символичен. Настояваме за въвеждането на цифри, които биха остойностили справедливо труда на създателите на творчески продукти в областта на музиката, киното, театъра и литературата. За да изясня ситуацията ще ви дам пример. Отчисленията за празни носители като флашки и дискове са между 1 и 1,5 на сто. Ако най-евтината флашка струва 7 лв., то значи 1 процент е 7 ст., от които 30 на сто отиват в Националния фонд "Култура" – това са 2 ст. Остават 5 ст., които се делят между изпълнителите, продуцентите и авторите. Нужно е да подчертаем, че тези средства не идват от джоба на потребителя, а следва да се заплатят от вносителите на въпросните празни носители.

Какви по-конкретно са неяснотите в закона и какви пречки създават?

- В голяма степен чл. 26 е морално остарял – той е правен за носители като касетки, а в ерата на ИТ технологиите хората все по-често предпочитат облачните пространства като алтернатива на CD-то, например. Този текст фигурира в Закона за авторското право и сродните му права от 2002 г., но през 2011 г. в него са направени лобистки промени, които го правят неприложим на практика. Оттогава на трупчета е качена и дейността на КОПИ БГ - дружеството, което отговаря за събирането и разпределението на парите, получени като компенсационни възнаграждения от продажбата на носители като флашки и дискове у нас. В КОПИ БГ са обединени усилията на Профон, Музикаутор, Театъраутор, Артистаутор и Филмаутор. Целта е чл.26 да се превърне от фикция в действащ механизъм за справедливи възнаграждения към хората на изкуството.

Последните законови промени сякаш чуха гласа на дружествата, визирам Профон и Музикаутор, че контролът върху търговските обекти за използване на музика в тях, е твърде малък. В тази връзка от есента планирате обучения в общините. В какво ще се състоят те и колко важни са за двете организации?

- Да, с последно приетите промени в ЗАПСП от началото на 2019 г. контролът върху правата за публично изпълнение на музика се децентрализира, и освен от служителите на Министерство на културата проверките за уредени права за използвания репертоар в хотели, молове, фитнес центрове и т.н. ще се извършват и от общински инспектори. Хората, които следят дали един ресторант отговаря на всички изисквания за пожарна безопасност, ще имат за задача да установят дали собственикът му има договор съответно с Профон за сродните и с Музикаутор за авторските права в музиката. Кампанията по обучението на общинските инспектори стартира през септември и в продължение на два месеца екипи на Профон и Музикаутор ще се срещнат с представители на 30 общини в страната. Обученията ще бъдат подплатени с пълен набор от информационни материали, разясняващи ползите от лицензирането на правата за всеки, който използва музиката като добавена стойност към бизнеса си. Ще представим и обновената като дизайн и функционалности платформа Musicpro.org, която позволява на собствениците на търговските обекти сами да изчислят дължимата сума за използваната от тях музика, както и да пуснат заявки за договор към Профон и Музикаутор на принципа „на едно гише“. Ефективността на тази кампания е изключително важна за нас, тъй като в момента под 15 % от търговските обекти в страната са лицензирали защитения репертоар, който ползват, а това лишава изпълнителите и продуцентите от съществени приходи за труда им.

За финал - какви са ключовите приоритети на Профон за следващите пет години?

- Да станем по-бързи, по-добри и по-адекватни в разпределението на възнагражденията, защото това е работата и ангажиментът ни към нашите правоносители. Разбира се, нашата работа е да имаме все по-голямо покритие и да лицензираме все повече обекти, така че трябва да разширим тази мрежа и да увеличим приходите за правоносителите. Всъщност най-важното е нашата мисия - да образоваме и обучим хората какво е това интелектуална собственост.