Covid срина и музикалната индустрия: продажбите у нас спадат с 24,5% от януари до юни

Както много други индустрии, и музикалната в момента е изправена пред големи предизвикателства заради коронавирусната пандемия. По думите на Ина Килева, изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), много от традиционните източници на приходи на музикалната общност са били блокирани – турнета, концерти, всякакви участия на живо.

През първата половина на 2020 г. продажбите на музика на физически носители са се сринали с 22% спрямо година по-рано. У нас този спад е с 24,5% при продадените бройки и 13,74% като търговска стойност, допълва Килева.

„За сведение, до пандемията в България имаше обичаен годишен ръст на физическите продажби от близо 10% и това беше една от особеностите на българското потребление на музика, като реакция след масовото физическо пиратство. Единствено при винила се запази позитивен тренд. Глобалният ръст на тези продажби, въпреки пандемията, е близо 11%. У нас, за първото шестмесечие на 2020 г. увеличението  на продажбите на винил е около 6% като бройки и 5% като търговска стойност“, коментира за Investor.bg Ина Килева.

С 90% пък са спаднали приходите в България от синхронизационни сделки за музика в реклами и филми през първото полугодие. По думите на Ина Килева се наблюдава и срив на приходите от колективно управлявани музикални права заради пандемията. По данни на CISAC загубите на авторите на музика и издателите им вече възлизат на 3,5 млрд. долара в глобален мащаб.

Кризата с Covid-19 все пак успя да подкрепи дигиталното използване и най-вече музикалния стрийминг.

„Стриймингът компенсира загубите от други източници и дори позволи завишаване на прогнозите за годишната печалба на лейбълите. И няма как да не е така, при положение, че дигиталното потребление на музика непрекъснато нараства“, коментира Ина Килева.

Тя подчертава, че стриймингът се е оказал „спасителен и за нашия малък музикален пазар“, тъй като отчита ръст от 54,24% за полугодието спрямо същия период на миналата година.

„Изводът е ясен – музикалната индустрия има потенциал за развитие и просперитет, дори в ситуация на пандемия. На пазара ще оцелеят и ще печелят компаниите, творците, артистите и музикантите, които работят активно и успешно в дигитална среда. Своята бизнес и пазарна творческа реализация ще загубят всички, които не могат или не искат да се променят“, обобщава Ина Килева.    

Музиката и икономиката на Европа през 2018 г. - конкретните данни

Музикалната индустрия в Европейския съюз и Великобритания е била отговорна за над 2 млн. работни места и внесла 81,9 млрд. евро в брутния вътрешен продукт на Европа през същата година. Това показва новия доклад „The Economic Impact of Music in Europe”, направено от Oxford Economics по поръчка на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI). Изследването е направено със съдействието на националните групи на IFPI в страните членки на Европейския съюз (ЕС27) и Великобритания (ЕС28).

Заетост

Според доклада ЕС 28 през 2018 г. е имало общо 7400 звукозаписни компании, в които работят 45 хил. души в цяла Европа. Данните за заетостта означават, че на всеки 119 действащи работни места в блока има по едно, което е свързано с музиката. Броят на директно заетите в музикалния сектор е 1,3 млн.

От хората, работещи с музикалния сектор в ЕС27 и Великобритания през 2018 г., най-голям е броят (50%) на онези, работещи като изпълнители и музикални автори. Докладът показва, че в същата година звукозаписните компании и студиа са имали съответно 44 850 и 13 800 служители.

Същевременно музикалният сектор е подкрепил общо 368 хил. работни места чрез цялото си верига на доставките.

Заетост

Икономически принос

“Изчислихме, че през 2018 г. музикалният сектор е допринесъл с 81,9 млрд. евро брутна стойност към БВП на ЕС27 и Великобритания. Оценката от 81,9 млрд. евро общ икономически ефект трябва да бъде взета за минимален общ принос към БВП, който ще е значително по-висок, ако имахме възможност да оценим стойността, която музиката носи в икономически активности, генерирани от филми, телевизия, реклама и видео игри“, гласи докладът.

Според него обявената сума е по-голяма от БВП на 9 от страните от ЕС28 – България, Люксембург, Хърватия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Кипър и Малта, също за 2018 г.

Директният икономически принос на музикалния сектор е 37,5 млрд. евро, а за всяко евро, което индустрията директно е генерирала в БВП през въпросната година, тя е подкрепила създаването на допълнителни 1,20 евро в БВП другаде в европейската икономика. Приносът е с 1,5 пъти по-голям от приноса към БВП на секторите за производство на бира и вино.

„Изследването показва нуждата от последователни действия за създаване на благоприятна законова и бизнес среда, която да поощри една перспективна индустрия в Европа. Публикуваните данни са по-скоро израз на самочувствие, на осъзнати възможности и заявка за партньорство с институции и политици“, коментира за Investor.bg Килева.

Икономически

Износ

Според консервативна оценка за 2018 г., посочена в доклада, музикалният сектор е генерирал 9,7 млрд. евро приходи от износ в страни извън ЕС и Великобритания. Това е 2,3 пъти повече от размера на средствата от аудиовизуален експорт на ЕС28 към останалата част от света.

Сумата е с 13% по-голяма от експортните приходи на всички защитени с Географско означение вина в Европейския съюз през 2017 г.

Звукозаписните компании, музикалните издатели и аудио стрийминг услугите в ЕС28 са генерирали 4,9 млрд. евро (49%) от износа. Експортът на определени, свързани с музиката стоки (звукозаписи, музикални инструменти и устройства за слушане на музика, като радиа) са допринесли с още 5 млрд. долара към приходите от износ на блока и Великобритания, взети заедно.

Оценката е консервативна, защото не са включени всички приходни потоци поради липса на достатъчно данни.