Може ли да възникне интернет валута, независима от банките и правителствата?

Релевантен към тази тематика в България е Законът за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), който до голяма степен възпроизвежда разрешенията на европейското законодателство в тази материя. Съгласно чл. 4 от ЗПУПС, платежни са тези услуги, които са свързани с внасянето (т. 1) и тегленето (т. 2) на пари по платежна сметка; изпълнението на платежни операции (т. 3), включително със средства по отпуснат кредит (т. 4), което включва директен дебит, операции чрез платежни карти или други подобни инструменти и кредитни преводи (б.б. „а“-„в“); издаването на платежни инструменти и/ли приемането на плащания с такива инструменти (т. 5); осъществяването на налични парични преводи (т. 6) и на платежни операции посредством телекомуникационно, цифрово или информационно устройство (т. 7).

Съгласно чл. 7 от ЗПУПС е забранено платежни услуги да бъдат извършвани без лиценз. Чл. 5 от ЗПУПС определя като „платежна институция“ такова юридическо лице, което e „получило от компетентния орган на държавата-членка по произход (за България това е БНБ – бел. www.Advocati.org) лиценз за предоставяне и извършване на платежни услуги (...)“.

За да бъде издаден лиценз, чл. 10 от ЗПУПС изисква бъдещата платежна институция да осигури капитал със законен и прозрачен произход, чийто размер зависи от конкретния вид платежни услуги и от техния обем на годишна база; да подготви за прилагане всеобхватни и съответстващи на естеството, мащаба и сложността на платежните услуги правила за управление, включващи ясна организационна структура, прозрачни и последователни правила за отговорност, ефективни процедури за управление на рисковете, механизми за вътрешен контрол, надеждни административни и счетоводни процедури, мерки срещу изпирането на пари.

По-нататък чл. 10 от ЗПУПС изисква да бъде представен бизнес-план и прогнозен бюджет, от които да е видно, че бъдещата платежна институция ще бъде в състояние да извършва надлежно дейностите си и да прилага надеждни мерки за защита средствата на ползвателите и на използваните от тях платежни инструменти. Лицата, които ще управляват и ще представляват платежната институция, трябва да притежават необходимата квалификация, професионален опит и добра репутация, а притежателите на квалифицирано дялово участие в капитала трябва да докажат своята надеждност с оглед гарантиране стабилното и разумно управление на платежната институция. 

Лиценз не се издава, а издаденият се отнема, ако някое от горните условия не е налице или бъде нарушено, или ако се установят тесни връзки на лицата, които управляват и представляват платежната институция и които могат да компрометират осъществяване на ефективен надзор и контрол. Издаденият лиценз се отнема и тогава, когато по преценка на БНБ „платежната институция би могла да застраши при продължаване на дейността си стабилността на платежна система, в която участва“ (чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУПС).

Съгласно чл. 74, ал. 1, т.т. 1-3 от ЗПУПС електронни пари могат да бъдат издавани само от банките, от лицензираните дружества за електронни пари, от Европейската централна банка (ЕЦБ) и от националните централни банки на страните-членки (за България това е БНБ). Чл. 76, ал. 3 от ЗПУПС задължава дружествата за електронни пари, които възнамеряват да издават електронни пари, да получат лиценз за това преди започване на своята дейност. Издаването и отнемането на лиценза се урежда от чл.чл. 10-17 от ЗПУПС, относими и за платежните институции. Банките получават своя лиценз съгласно Закона за кредитните институции (ЗКИ), който в най-общ план наподобява изискванията за лицензиране на платежните институции (със завишени изисквания откъм финансова и организационна стабилност).