Може ли да възникне интернет валута, независима от банките и правителствата?

Независимо от вида им, доставчиците на платежни услуги поддържат помежду си платежни системи по смисъла на чл. 79 от ЗПУПС, в условията на които системи осъществяват платежните операции и поддържат сетълмент (най-общо казано – координирано „изтриване“ на стойността от сметката на наредителя и „записване“ на същата в сметката на получателя при запазване на точния брой валутни единици в системата). Платежната система задължително се поддържа от оператор по смисъла на чл. 94 от ЗПУПС, който е лицензиран съгласно чл. 95 от ЗПУПС (при изисквания и условия, наподобяващи до голяма степен разгледаните по-горе).

В обобщение може да се твърди, че законът предвижда изключително сериозни изисквания за допускане на една институция до възможността да издава електронни пари, да извършва платежни услуги, да участва в платежна система или да управлява такава система. Изискванията ограничават достъпа до подобни дейности за лица, които не могат да осигурят значителни капитали, организационни ресурси и квалифициран персонал, и които не могат да убедят централната банка на съответната държава в своята надеждност. Обемът на настоящото изследване не позволява обсъждането на ясно формулираната в закона възможност централната банка да взема по своя преценка своеобразни политически решения за това да допусне ли определен кандидат да действа като доставчик на платежни услуги в рамките на платежна система (като банка, като платежна институция или като дружество за електронни пари или като оператор на платежна система).

Законът позволява създаването и обмяната на пари да се ограничи до определен кръг от институции, определени извън формалните законови изисквания на политическо ниво и натоварени със задачата да поддържат установения финансов ред. Биткойнът излиза извън този ред чрез идеята „пари“ да бъдат „създавани“ от хората, независимо от банките, правителствата и законите. Тази идея нямаше правна и икономическа стойност до момента, в който не стана ясно, че огромни парични потоци циркулират през интернет в криптиран вид и позволяват децентрализираната обмяна на милиони долари; при това – без законови ограничения, без такси за транзакция, без проследяване.

Подобна независима и анонимна обмяна не атакува пряко финансовия суверенитет на държавите, но заплашва да го изпразни от съдържание – ако достатъчно голям брой хора започнат масово да предпочитат биткойни, или друга виртуална криптовалута, пред конвенционалните пари на банковата система. Ето защо някои държави вече подават сигнали за намерението си да търсят начин BitCoin да се регулира чрез закон.

Друг е въпросът как ще бъде наложена регулацията – при положение, че виртуалната криптовалута съществува в шифрован вид, обменя се почти непроницаемо анонимно и е доста трудно да бъде проследена от органите на властта.

И не на последно място – остава открит въпросът допустимо ли е да бъде ограничавана със закон възможността на хората да създават свои независими платежни системи и да ги използват така, както намерят за добре? Допустимо ли е банките и правителствата да се вклиняват между хората като задължителен посредник? Отговорите, свързани с гарантирането на вложенията и законовата защита на паричния пазар се сриват заедно с финансовите кризи, стопяващи без особени усилия стойността на активите, натрупвани с труда на хората от десетилетия.