Може ли да възникне интернет валута, независима от банките и правителствата?

Най-богатата страна в Европа – Норвегия, зае позиция, подобна на германската. Криптовалутата не се признава за разплащателно средство, но е материален актив и се облага с данък „Печалба“. Малко след това националният Финансов регулаторен орган на Кралство Дания предупреди своите граждани, че регулаторният орган няма необходимите правомощия да се справи с евентуални злоупотреби с биткойни и заради това се нуждае от законодателни промени.

„Кралство Дания планира да се обедини с други държави за създаването на правна рамка, която да се справя със „сивите зони“, създадени от системите за виртуална валута. Биткойнът не е забранен в САЩ и Великобритания. Той е тук и ще продължи да бъде тук. Просто трябва да бъде регулиран. Предизвикателството пред нас е как да го направим“, заяви главният съветник на Финансовия регулаторен орган на Дания Майкъл Ландберг.

„Определено има ясни проблеми пред употребата на биткойни и има нужда от регулация. Това не е нещо, което можем да направим сами. То трябва да бъде извършено на европейско и глобално ниво“, отбеляза от своя страна Бени Енгелбрехт, говорител на парламентарната Комисия за финансов надзор от управляващата датска Социалдемократическа партия.

Поради рестриктивната позиция на далекоизточните страни и колебанията в Европа, големи технологични компании като Apple също проявяват предпазливост. От щатската компания отказват да поддържат приложения и услуги, обвързани по какъвто и да било начин с биткойна. По-различна е политиката на Google, където на този етап се разработват свободно приложения и услуги, свързани с криптовалутата, включително и такива за генериране на парични знаци.

Към края на 2013 г. Европейският банков орган (ЕБО) също предупреди за рисковете, произтичащи от използването на биткойни. В свой доклад по темата ЕБО предупреждава гражданите на Европейския съюз (ЕС), че при използването на подобни разплащателни средства потребителите не са защитени по никакъв начин от правото на ЕС.

Според доклад на инститицията биткойните не се гарантират от никоя централна банка или правителство, или от какъвто и да било физически актив. Стойността на виртуалната криптовалута зависи изцяло от доверието на хората.

Макар да е политически коректно, изявлението поражда редица въпроси за „гарантираността“ на конвенционалните валути. Те до преди време бяха обезпечени „със злато и всички активи на банката“, но от години вече не са и единственият актив, който стои реално зад тях, е доверието на хората и законовите регулации.

Специално за България все още е жив споменът от 90-те години на миналия век, когато контролирани верижни фалити на банките ликвидираха спестяванията на вложителите в конвенционална валута. Две десетилетия по-късно, на фона на т.нар. Световна финансова криза остава актуален въпросът за това каква гаранция може да предостави в случай на икономически срив която и да било институция и какво друго остава, освен доверието на вложителите в определена валута.

В контекста на горните разсъждения интерес представляват някои от най-големите измами, извършени чрез криптовалутата биткойн. Сред тях без съмнение се нарежда безследното изчезване на виртуалната борса BitCoin GBL, която стартира работа през май 2013 г. с официален адрес на управление в Хонконг. Още тогава виртуалната борса събуди подозрение с това, че сървърът ѝ беше позициониран в Пекин.