Отговорът на инфлацията при храните не е в рестрикциите

Тревожно е обаче да виждаме как търговските бариери се превръщат в тенденция, след като държавите се безпокоят от бъдещи смущения в производството. Аржентина отмени забраната за износ на царевица, но ще продължи да ограничава ежедневните доставки до февруари, надявайки се да запази цените на основните стоки в страната, където се очаква инфлацията да достигне 50% през 2021 г.

Ясно е защо правителствата искат да се намесят. Нарастващите разходи препятстват много развиващи се икономики да се задвижат отново, особено тези, засегнати от ниските цени като износителки на петрол и солидния внос на храни от чужбина. Те също така са наясно с риска проблемът да ескалира: През 2007-08 г. скокът при пшеницата, ориза и олиото предизвика протести и размирици.

Разбираемо, властите се намесват, защото могат и защото удовлетворението идва бързо. Русия, по-специално, е относително самозадоволяваща се продоволствено в резултат на санкциите, наложени след анексирането на Крим през 2014 г. Това означава, както посочва Аурелия Брич от Fitch Solutions, че Москва може да затегне допълнително износните ограничения. Нараства и изкушението други да я последват - поне докато цените се успокоят, както се очаква, по-късно през годината.

Това, че можете обаче, не означава, че трябва да го направите. Натрупването на запаси в световната икономика не е по-добро от презапасяването с тоалетна хартия например. Такива мерки могат бързо да получат популярност, както стана преди повече от десетилетие, изостряйки проблема. Освен това, несъдействащите търговски политики се оценява, че отговарят за 45% от ръста в световната цена на ориза и за 30% от поскъпването при пшеницата. Временният руски данък върху износа може да не разстрои пазара, но по-широк ход със сигурност би го направил.

Намесата също так обърква пазарните сигнали у дома, както посочи миналия месец управителят на руската централна банка Елвира Набиулина, и рядко насърчава най-доброто използване на ресурсите, дори правителствените мерки да успеят да овладеят проблема в краткосрочен план. На пазара на жилищни заеми, например, субсидиите вече подклаждат тревожен скок на ипотеките. Дългосрочните решения за нервни лидери всъщност включват подобряване на вътрешните вериги за доставки и транспорта, и може би изграждането на буферни запаси за следващия път. В края на краищата климатичните промени само ще учестят скоковете в цените.

За властите в Русия и другаде усилията сега е по-добре да се насочат към по-широка подкрепа за домакинствата и към политики за ограничаване на дългосрочния ефект от недохранването, което настъпва, когато основни храните станат твърде скъпи. Поне знаем, че ползите от здравословното хранене са трайни.