Отговорът на инфлацията при храните не е в рестрикциите

Земеделската инфлация се завръща, както и вредните опити за ограничаването й, пише Клара Ферейра Маркес за Bloomberg.   

Под натиск заради спада на доходите и по-високата инфлация, Русия се втурна да ограничава цената на основните храни и въведе мерки за свиване износа на пшеница и други стоки. Недоволството на президента Владимир Путин пред екраните беше симптом на напрежението, което правителствата изпитват навсякъде. За щастие проблемът не е в нивото на цените, наблюдавано за последно преди малко повече от десетилетие. За съжаление ограниченията в руски стил са точно решението, което гарантира задълбочаване на хранителната криза.

Сътресенията поради Covid-19 се допълват от неблагоприятните метеорологични условия и правителствата, които издигат бариери, като всичко това помага да се сложи край на едно десетилетие на по-ниска инфлация при храните, въпреки че запасите все още не изглеждат твърде оскъдни. В Китай търсенето на фуражи за увеличаване на стадата свине и разширяване на преработвателната промишленост доведе до рекордни нива на фючърсите върху царевицата и соята. В световен мащаб показателят за цените на Организацията за храните и земеделието достигна шестгодишен връх през декември.

Русия е сред най-засегнатите, благодарение на евтиния петрол, нарастващата безработица и пестеливите мерки срещу Covid-19, което постави домакинствата в трудно положение. Сега храните тласкат нагоре общата инфлация и заплашват с вяло възстановяване - лоша новина за Москва, тъй като предстоят парламентарни избори по-късно през годината, а прокремълската партия „Единна Русия“ вече изостава в социологическите проучвания. Оптимизмът по отношение на икономиката е спаднал до нивата от 1998 г. и една трета от руснаците сега смятат себе си за бедни.

Путин, който се представя като човек на действието, трябва да направи точно това. Така че не е трудно да се разберат нетърпеливите му коментари към длъжностните лица, както и в годишната му пресконференция, относно скока на цените на захарта, слънчогледовото олио и дори тестените изделия, обвинявайки производителите, че се насочват към чуждестранни пазари за сметка на местните потребители. 

Резултатът е, че най-големият износител в света ще наложи данък върху пшеницата от средата на февруари, заедно с други квоти за износ на зърно, и ще подкрепи производителите на брашно със субсидии. Руският премиер се опита да ограничи цената на „социално важни продукти“ като захарта и слънчогледовото олио. Притиснати, супермаркетите премахнаха надценките.

Това като цяло не е характерно само за Русия. В Бразилия инфлацията достигна най-високото си ниво от осем години през 2020 г. благодарение на скока в цените на храните, които съставляват по-голяма част от потребителската кошница на по-малко заможните домакинства. Говеждото месо, основна храна, поскъпна с над една пета през миналата година, а и оризът се повиши.