Заплахата вече е съвсем реална

Северна Корея направи втори ядрен опит през тази година и така за пореден път игнорира всички предупреждения и забрани от страна на съседните държави и на ООН. Тъй че в момента е голямо изкушението да обявим младия вожд Ким Чен Ун за опърничаво дете, което трябва да бъде наказано още по-строго, за да си събере акъла. И наистина: Вашингтон, Сеул и Токио очевидно имат намерение да го притиснат още по-здраво, коментира Мартин Фриц за Deutsche Welle.

Но че санкциите не са някаква панацея - това се вижда с просто око. Всичко прилича малко на надбягването между заека и таралежа: социалистическата диктатура в Пхенян, която се превърна в наследствена монархия, непрекъснато намира нови пътища, по които да заобиколи все по-строгите санкции. Така например електрониката, която е необходима за ядреното и ракетно оборудване, вече се купува в чужбина не от севернокорейски фирми, а от китайски посредници. А режимът на Ким си набавя валута, като изпраща свои граждани да работят едва ли не на ангария във фабрики и ресторанти зад граница. 

Напредъкът на севернокорейската оръжейна технология би трябвало най-сетне да накара Запада да проумее, че неговата стратегия на сдържането не работи. За своите два мандата американският президент Барак Обама не успя да стигне по-далеч от Джордж У. Буш. През януари 2002 година предшественикът на Обама обяви Ирак, Иран и Северна Корея за „бандитски държави”, които образуват „ос на Злото”. Само месеци по-късно тогавашният севернокорейски вожд Ким Чен Ир обяви, че подновява ядрената програма и извади страната си от Договора за забрана на ядреното оръжие.

Днес неговите учени твърдят, че вече могат да правят атомни бомби с различни размери и различна сила. Севернокорейският арсенал от ракети със среден и далечен обсег расте. Особено тревожен е успешният опит с ракета, изстреляна от подводница, защото подводниците се откриват много трудно. Независимо от това какво твърдят тайните служби: наближава моментът, в който Северна Корея вече ще може да създава съвсем реална ядрена заплаха както за региона, така и за далечните островни бази на САЩ. А това означава, че една военна криза на Корейския полуостров неволно може да ескалира до употребата на атомни бомби.

Западът сякаш не се тревожи от тази тенденция, въпреки че държавите около Северна Корея са „производственият цех на света”. Съюзниците на САЩ Южна Корея и Япония също игнорират опасността и бленуват, че структурите на властта в Пхенян някой ден ще се срутят. Наскоро най-високопоставеният севернокорейски дипломат избяга в Южна Корея, а в Пхенян отново имаше екзекуция на министър. Тези факти допълнително подхранват споменатите блянове. Но дори ако приемем, че столът на Ким се клати, нека не забравяме, че той видимо има силен инстинкт за самосъхранение и е достатъчно безскрупулен, когато трябва да удържи своята и семейната власт.

С други думи: безотговорно е да се чака колапсът на режима, безотговорно е в бъдеще да продължаваме по същия начин. Който е успял да се договори с ислямската държава Иран, той трябва да може да намери компромис и със Северна Корея. Младият лидер в Пхенян на няколко пъти предлага разговори на САЩ. Неговите ядрени и ракетни опити служат включително и за това да подсеща за тези свои предложения - колкото и парадоксално да звучи. Така че Западът трябва да провери - първо зад кулисите - доколко сериозна е готовността на Пхенян за преговори, коментира още Фриц.

И, разбира се, да бъде винаги нащрек, защото Северна Корея неведнъж е извършвала заблуждаващи маневри. Факт е обаче, че до момента нито Западът, нито Китай или Русия са изчерпали всички политически и дипломатически средства, за да гарантират повече сигурност на Корейския полуостров.