Лиляна Павлова: За важни инфраструктурни проекти ще разчитаме на бюджета и ПЧП

Завършването на рискови проекти, забавени през стария период, ще стане със средства от новата ОПОС. В началото на октомври критериите ще бъдат одобрени и общините ще могат да кандидатстват за довършване.

През октомври ще бъде отправена покана и към Столична община за изработване на регионално прединвестиционно проучване. Бенефициент на помощта за планирането на ВиК инвестициите ще е общината, а не концесионерът.

Ивелина Василева отчете, че по програма „Околна среда“  (ОПОС) 2007 – 2013 са сключени договори за 4,136 млрд. лв., а плащанията към строителите са 3,2 млрд. лв., или над 93% от бюджета.

Предстои месец на интензивно строителство до края на октомври, когато трябва да приключи физическото изпълнение на проектите, а до края на 2015 г. следва отчитане на плащанията.

Вече са изградени 40 пречиствателни съоръжения, от които 27 нови и 13 рехабилитирани. Изградени са повече от 2500 км ВиК мрежа. Близо половин милион жители пряко се ползват от инвестициите в сектора. Завършени са 8 регионални системи за третиране на отпадъците. Заводът за отпадъците на София е най-големият обект, построен със средства по ОПОС.

Изградените пречиствателните станции трябва да станат 58, а регионалните системи за отпадъци – 19.

Министърът допълни, че през 2016 г. ще бъдат обявени и процедури в сектор „Отпадъци“.

Нов момент е, че през новия период 10% от ресурса на ос „Води“ и 8% от ресурса на ос „Отпадъци“ ще бъдат предвидени за финансови инструменти с цел привличане на частен капитал. Те ще се управляват от Фонда на фондовете, като цялата нормативна рамка трябва да бъде изготвена през 2016 г.

В новата програма „Транспорт" за развитие на жп инфраструктурата са предвидени 673 млн. евро, каза транспортният министър Ивайло Московски. От тези средства близо 320 млн. евро ще бъдат насочени към завършването на линията Пловдив-Бургас. През новия период ще се работи и по направлението Елин Пелин - Септември.

Светослав Глосов, председател на УС на Камарата на строителите в България, посочи, че в Централния професионален регистър са вписани 4830 строителни фирми, от които българските юридически лица са 4785. 83,6% от фирмите в бранша са малки, а 11,8% средни.

По отношение на внесения от МС нов Закон за обществените поръчки (ЗОП) КСБ настоява проектозаконът да бъде подкрепен от депутатите във вида, в който е внесен. Браншът очаква новият ЗОП да регламентира статута на подизпълнителите. За сектора са важни още Наредбата за търговете в строителството и типовите договори.

Президентът на „Главболгарстрой“ Симеон Пешов посочи, че в последните години „дъмпингът порази строителите“ и отново има опасност това да се случи при търговете за големи инфраструктурни обекти. Лиляна Павлова отговори, че България претърпя загуба на доверие през предишния период и затова към 2009 г. беше взето решение да се изграе на най-ниска цена. Доверието беше възстановено и от 2012 г. по големите инфраструктурни проекти не гледаме най-ниска цена, а инженеринга. И браншът тогава игра под себестойност, само и само да печели поръчките. Това беше процес с участието на двете страни, заяви тя.

Пешов предложи за финансиране по плана „Юнкер“ България да предложи големия проект за хидровъзела Никопол – Турну Мъгуреле.

Евродепутатът Искра Михайлова обаче посочи, че всички проекти, които не са икономически жизнеспособни, ще бъдат отхвърлени като неприложими към този стратегически фонд. Тя подчерта, че ЕК има пълното право на последващ контрол по вече построената с евросредства инфраструктура.