Колко сериозен е проблемът с концентрацията на земята в ЕС?

В 27-те държави от Европейския съюз (ЕС) (не е включена Хърватия, която се присъединява през 2013 г.), около 3% от земеделските стопанства контролират 50% от използваната земеделска площ, според данни от 2010 г. През 2012 г. 80% от стопанствата са разполагали с едва 12% от земеделската земя в блока.

Това става ясно от данни на Европейския парламент (ЕП), с които се мотивира приетият вчера доклад на Комисията по земеделие за концентрацията на земеделска земя в ЕС.

За концентрация на земя говорим, когато търговията се извършва с размер, необичаен за Европа, уточняват евродепутатите. Според тях концентрацията от години е европейска тема.

Според анализаторите на проблема степента на концентрация на нивите в Европа е подобна на неравното разпределение в Бразилия, Колумбия и Филипините. 

Европарламентът изтъква, че земята не е обикновена стока, тъй като не може да бъде умножена, а достъпът до нея е едно от правата на човека.

Както и концентрацията на финансовите активи, една прекалено висока концентрация на земите разделя обществото, дестабилизира селските райони, застрашава продоволствената сигурност, а с това и екологичните и социалните цели на Европа.

Като цяло се наблюдава недостиг на всеобхватни, прозрачни, актуални, качествени и единни за цяла Европа данни за цените и количествата на пазара на земя в Европа. Това се отнася както за продажбата на земи и дялове, така и за цените на арендата, смятат евродепутатите.

Въздействие върху селското стопанство

Продажните цени и цените на арендата на земеделски земи в много региони на Европа са се повишили до равнище, което лишава много стопанства от възможността да се защитят от загубата на взетата под аренда земя или да предприемат нужното им разширение чрез закупуване на ниви.

Освен факта, че на пазара почти не е останала земеделска земя, цените на арендата вече не са ориентирани към постижими приходи от селскостопанска продукция. Капиталовите изисквания за много нови участници на пазара са твърде високи и твърде рисковани.

Собствеността е най-добрата предпоставка за отговорно боравене с почвите и устойчиво управление на земята, казва се в мотивите към доклада.