КС обяви за противоконституционни спорни текстове в ЗУТ за инфраструктурата

Конституционният съд (КС) отхвърли като противоконституционни две спорни разпоредби от Закона за устройство на територията (ЗУТ), които задължават инвеститорите да осигуряват необходимата публична инфраструктура около обектите си, съобщават от Камарата на архитектите в България (КАБ).

Става дума за чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ. Двата текста влязоха за разглеждане в Народното събрание между първо и второ четене на ЗУТ в началото на годината. Тогава КАБ възрази остро срещу тях, като сезира президента Румен Радев, който наложи вето. Въпреки това промените бяха приети в края на 44-то Народно събрание. През юни те бяха оспорени в Конституционния съд от омбудсмана Диана Ковачева, която КАБ сезира с подкрепата на другите браншови организации в сектора.

Първата обявена за противоконституционна разпоредба от ЗУТ – чл. 148, въвежда изискването разрешенията за строеж да се издават само при приложена улична регулация. В този случай е задължително земята под основната улица към обекта да бъде общинска собственост. За тази цел е необходимо да са приключили процедурите по отчуждаване на частните имоти, върху които ще се изграждат улиците. Това означава, че бизнесът и частните собственици ще бъдат принудени да изкупуват частите от имоти, попадащи в уличната регулация с цел предоставянето им на общината, както и да инвестират в изграждането на прилежащата инфраструктура, което по принцип е ангажимент на общинската администрация, отбелязват от КАБ.

От Конституционния съд напомнят, че срокът за започване на отчуждителните процедури за имотите, определени в подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, е десет години от влизането в сила на съответния план. „Прилагането на уличната регулация е изцяло задължение на общината, като срещу бездействието ѝ собствениците на засегнатите имоти не могат да предприемат никакви мерки. Те не могат да извършват самостоятелно и действия за прилагането на тази регулация, защото никъде в закона не е предвидена такава възможност“, пише в решението на КС.

В чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ, който КС също отменя, е предвидено строежите да не се въвеждат в експлоатация, ако "не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен/урегулиран поземлен имот". Според бранша по този начин общината прехвърля задълженията си по осигуряване на необходимата инфраструктура върху инвеститорите.

“Въвеждането на тези ограничения блокират привличането на инвестиции и развитието на населените места. Възможен резултат е поставяне в безизходица на дребните собственици в полза на предприемачи с по-голям финансов ресурс. Освен това новите разпоредби превръщат собствениците на имоти в заложници на бездействието на общинските власти. От тази гледна точка, забраната не решава проблема с транспортната инфраструктура в урбанизираните територии, а го задълбочава”, смятат от КАБ.

Припомняме, че в края на октомври Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) съобщи, че чл. 148 в ЗУТ ще бъде променен. „Неприложената регулация доведе до строителна забрана в цялата страна“, коментира регионалният министър арх. Виолета Комитова. Заместникът ѝ арх. Иван Шишков съобщи, че министерството предлага връщане на уличната тегоба, за да могат общините да придобиват части от имоти за изграждане на необходимата улична мрежа и техническа инфраструктура. „В момента инвеститори и собственици на имоти плащат два пъти за едно и също нещо“, каза арх. Шишков.

В края на януари парламентът прие на второ четене поправката за уличната регулация наред с други промени в ЗУТ по предложение на Столична община и главния архитект Здравко Здравков. Тогава кметът на София Йорданка Фандъкова коментира, че с промяната се спира възможността в улиците да остават частни имоти и да се стига до прецеденти, като затваряне на улици или частни улици каквито случаи имало в квартали като „Витоша ВЕЦ Симеоново“, „Манастирски ливади“, „Малинова долина“, „Кръстова вада”.  Според нея новото законово изискване гарантира и възможността след това улиците да бъдат изграждани.

Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в ЗУТ, което беше отхвърлено от парламента. В мотивите си държавният глава посочи, че новата уредба не съдържа достатъчно гаранции, че общините ще осъществяват процедурите по отчуждаване стриктно, в срок и в обществен интерес, а вместо това създава предпоставки да бъдат ограничени права на различни субекти. Радев критикува и част от внесените между първо и второ гласуване текстове.

Против промените се обявиха и редица браншови организации в строителния сектор, според които дебатът за измененията в ЗУТ е бил политизиран заради внасянето на промени между първо и второ четене, липсата на обществено обсъждане и факта, че те не са били запознати с готвените корекции и допълнения.