Новото правителство на Норвегия е поискало от финансовия регулатор да оцени доколко ограниченията за ипотечното кредитиране поставят пречки пред пазара на имоти и какъв е ефектът им върху икономиката, предаде Bloomberg.
Финансовото министерство на страната е поискало от финансовия регулатор да прегледа какъв ефект върху банките и собствениците на имоти имат ограниченията за ипотечното кредитиране, приети през 2011 г. Тогава беше въведено изискване отпуснатите заеми да не надвишават 85% от стойността на жилището.
Едно от предизборните обещания на водената от консерваторите управляваща коалиция беше да преразгледа и облекчи стандартите за ипотечното кредитиране, припомня информационната агенция. Финансовото министерство иска да прецени доколко пазарът би могъл да функционира по-добре със и без лимити.
„Правилата трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да може купувачите на жилища да могат да разчитат на ипотека от банка. Поисках тази оценка, за да се уверя, че правилата са достатъчно гъвкави и същевременно оценяват способността на кредитополучателите да си изплащат дълговете“, коментира финансовият министър на Норвегия Сив Йенсен.
Премиерът на Норвегия Ерна Солберг обеща миналия месец да повиши тавана на ипотечните кредити до 90% от стойността на жилището. Новото правителство предложи и данъчни облекчения, за да насърчи домакинствата да спестяват повече и да изплащат по-бързо дълговете си.
Задлъжнялостта на домакинствата в Норвегия е сред най-високите в Европа – над два пъти от годишния разполагаем доход, на фона на рекордно високите цени на жилищата. Ценовите равнища притесняват и местните власти, и международните институции – включително и Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че жилищата в страната са надценени с над 40%.
Плановете на Солберг да повиши съотношението между ипотечните кредити и стойността на жилището предизвика нова серия предупреждения за „прегряването“ на жилищния пазар в Норвегия.
Откакто бяха въведени ограниченията за ипотечното кредитиране, пазарът започва да показва признаци на „охлаждане“. Ръстът на цените се забави до 2,6% през септември – най-слабо повишение от юни 2009 г. Данните на централната банка показват, че търсенето на ипотечни кредити също се е свило. Това обаче породи опасения, че е възможно резкият обрат на пазара да навреди на икономиката, тъй като се наблюдава и спад на потреблението.
Очаква се тази година брутният вътрешен продукт (БВП) на Норвегия да нарасне с 1,75%, след като през 2012 г. нарасна с 3,4%. Устойчивото поскъпване на норвежката крона се отрази неблагоприятно на износа, подчертава информационната агенция.


Христо Янев напуска ЦСКА след мача с Левски за Суперкупата
PISA 2025: България е с най-нисък резултат по четене, 58% от 15-годишните ученици са под базовото равнище
Георги Кандев: Решението на ГЕРБ е правилно
Радев откри високотехнологичен завод за компоненти за автомобилната индустрия в Пловдив
Демерджиев награди младежи, проявили доблестни постъпки в обществото
Само 10% от компаниите у нас са готови за цифровия продуктов паспорт
Алхаус: Победата на AfD може да се отрази на инвестициите
Стабилността на Мелони е изключение на фона на крайнодясната вълна в Европа
Зеленски не очаква бърз край на войната
Фоули от Rabobank: Доларът остава колеблив
Зелена вълна на пътя, но само ако карате с ограничението
Новото BMW M350 получава по-мощен мотор и дрифт режим
Механици посочиха най-трудните марки за ремонт
Германия поиска защита от китайските автомобили
Защо японците не се отказват от древна технология в колите си?
Инвестиции в имоти се оказаха измама: Над 30 души загубиха 1,4 млн. лева
Ресторантьорите искат среща с властта заради ДДС от 20%
Проф. Вълчев за резултатите от PISA: Проблем са крайно-либералните възгледи в училищата
Краткосрочните наеми под лупа в ЕС: Какво означава това за България?