Новата любима социална мрежа Clubhouse расте, а с нея и проблемите, които носи

Салавиц твърди, че досега тя и нейните приятели са вкарали няколкостотин журналисти в Clubhouse, които пък са допринесли за присъединяването на още стотици. Тя прогнозира, че в началото на тази година поне 1800 души са се присъединили към услугата, от, по нейни сметки, близо 275 през октомври.

Салавиц, която същевременно изучава социален дизайн в Медийната лаборатория към Масачузетския технологичен институт, твърди, че е виждала Facebook и Twitter да наказват нарушителите „след достатъчно внимание от медиите“. Идеята ѝ за Clubhouse е проста: „Начинът да се постигнат промени е да се привлече общественото внимание към тях“, коментира тя.

Първоначално Салавиц се противи на идеята да се присъедини към Clubhouse. Причината за това е, че прочита, че репортерът на New York Times Тейлър Лоренц, който през май писа за компанията и по това време един от малкото репортери в платформата, е обиждан в приложението, след като рискови инвеститори се оплакват за критичната му статия. Но пандемията настъпва, а Салавиц и нейният годеник Сонаар Лутра започват да се чувстват по-самотни в дома си в Лос Анджелис. Приятелите им се присъединяват към Clubhouse. Ето защо и те самите решават да опитат.

Салавиц веднага се чувства по-свързана с приятелите си и също така говори с хора от по-широкия си кръг познати. Да чуеш нечий глас, без да виждаш лицето му, е по-забавно и по-малко неудобно от събитията в Zoom. Тя и Лутра започват ежедневно да организират стаи в Clubhouse, които подкрепят тогавашния кандидат за президент на САЩ Джо Байдън.

Но Салавиц забелязва също, че приложението изглежда проектирано така, че да ограничава популяризирането на разговорите извън дигиталните му стени. За разлика от Twitter или Facebook, приложението не предлага никакъв запис на обсъденото. Условията за ползване на Clubhouse забраняват записването на звук от стаите, освен ако всички в тях не са съгласи с това – почти невъзможно при чат стаи, в които могат да се съберат хиляди хора.

А за да получат покани, които да дадат на приятели, потребителите трябва да споделят списъка си с контакти с компанията – нещо, което много журналисти не биха направили, тъй като се притесняват да не изложат на опасност повечето си източници. „Това е платформа, създадена да избягва отчетността“, коментира Салавиц.

Прекарвайки все повече време в приложението, тя забелязва активното присъствие на спорни личности като Къртис Ярвин, блогър, чиито идеи са вдъхновени от крайнодесни лидери. Салавиц се вбесява, когато компанията не предприема мерки, след като тя и други потребители изразяват притесненията си за модерацията по време на виртуална среща с основателите.

Говорителка на Clubhouse твърди, че расизмът, речта на омразата и обидите са забранени в приложението, а модерацията винаги е била негов най-голям приоритет. Тя споменава функции за модерация като блокиране на някои потребители и възможността за отбелязване на стаи за бъдещи разследвания.