Трябва ли американските власти да имат достъп до социалните медии?

Върховният съд на САЩ обсъди това дали срещу държавни служители могат да бъдат заведени дела за ограничаване на достъпа до профили в социалните медии в случаи, които наподобяват опитите на бившия президент Доналд Тръмп да блокира потребители от своя акаунт в Twitter (Вече Х), пише Bloomberg.

Изслушвайки първия от няколко конфликта в областта на социалните медии през своя мандат 2023-24 г., съдиите във вторник прецениха как се прилага защитата на свободата на словото, предвидена в Първата поправка, когато държавните служители използват личните си акаунти, за да обсъждат публични дела.

Тръмп е уреждал "голяма част от правителствените дейности в своя акаунт в Twitter", заяви съдия Елена Каган. "Това беше важна част от начина, по който той упражняваше властта си, и да лишиш един гражданин от това означава да му спестиш част от информацията за начина, по който работи правителството".

Сблъсъкът ще засегне правата на това, което съдия Брет Кавано описа като "огромен брой държавни служители в цялата страна на местно, градско и общинско ниво". Делата ще определят и доколко гражданите имат достъп до официални лица, които разчитат на частни акаунти, за да общуват с обществеността.

"Навсякъде има интереси, свързани с Първата поправка", каза Каган.

Адвокатът, представляващ двама членове на училищното настоятелство в района на Сан Диего, заяви, че дискусиите в частните акаунти в социалните медии приличат на разговорите, които длъжностните лица могат да водят в църквата или по време на предизборната кампания - места, където те обикновено не са ограничени от Първата поправка.

"Президентът Тръмп би могъл да направи абсолютно същото нещо от Мар-а-Лаго или от предизборен митинг", смята адвокатът Хашим Муппан.

Страниците във Facebook

Клиентите нa Moopan, Мишел О'Конър-Ратклиф и Ти Джей Зейн, създадоха страници във Facebook и Twitter по време на кампаниите си през 2014 г., след което продължиха да използват сайтовете, за да говорят по училищни въпроси, след като спечелиха изборите и заеха местата си. Те създадоха страниците си така, че публикациите им да бъдат отворени за коментари от страна на обществеността.

Двама от техните избиратели, Кристофър и Кимбърли Гарние, често коментираха, като критикуваха съвета по расови въпроси и предполагаеми финансови нарушения от страна на служител на висок пост в училищното настоятелство. Ратклиф и Зейн започнаха да крият или изтриват коментарите на Гарние, докато накрая просто ги блокираха.

Адвокатът на Гарние, Памела Карлан, заяви, че решение в полза на училищното настоятелство "би имало ужасни последици за обществеността, тъй като тя ще бъде лишена от достъп до сайтовете, чрез които официалните лица разговарят с нея и се вълнуват от нейните реакции.

Вторият случай е този на Джеймс Фрийд, който през 2014 г. е нает да работи като градски управител на Порт Хюрон, Мичиган. Фрийд използва страницата си във Facebook, за да публикува както семейна, така и професионална информация. Постовете му през 2020 г. за пандемията предизвикаха поредица от критични коментари от Кевин Линдке, когото Фрийд в крайна сметка блокира.

Основният въпрос за Върховния съд е дали дейността в социалните медии може да се приеме за "държавно действие", което я прави обект на санкции по Първата поправка.

Блокирането на хора от иначе публични страници във Facebook означава, че те не могат да коментират публикации, но все пак могат да ги разглеждат. Блокирането на потребители в X, ( по-известен като Twitter), означава, че те не могат да виждат акаунта, въпреки че са влезли в профила.

Какво е частната собственост?

Федералните апелативни съдилища достигат до разнопосочни заключения по двете дела. Базираният в Сан Франциско Девети окръжен апелативен съд на САЩ заяви, че двамата членове на училищния съвет са нарушили Първата поправка, докато базираният в Синсинати Шести окръжен съд отхвърли иска на Линдке срещу Фрийд.

Администрацията на Байдън подкрепи държавните служители, като характеризира каналите във Facebook и Twitter като "частна собственост".

"Ако даден представител отказва достъп до собствения си личен акаунт, той вероятно влиза в ролята си на притежател на частна собственост, а не като представител на държавата", заяви адвокатът на Министерството на правосъдието Сопан Джоши.

Няколко членове на съда поставиха под въпрос дали това разграничение има смисъл в реалния свят. "Струва ми се, че искате да създадете строги правила, които да не правят нищо от действията на държавата", каза съдия Соня Сотомайор на друг адвокат на Министерството на правосъдието, Маша Хансфорд.

Съдия Кетънджи Браун Джаксън предложи държавните служители, които искат да се разминат с контрола по Първата поправка, да подготвят "ясен отказ от отговорност", в който да посочат, че публикуват в социалните медии в качеството си на потребители с личен профил. "Как иначе бихме могли да знаем?", попита тя.

Съдия Кларънс Томас заяви, че в дискусията за частната собственост липсва ключов елемент - компаниите в областта на социални медии.

"На заден план остана правото на Facebook да блокира тези акаунти", коментира Томас. "Това, което ми е любопитно, е, че проблемът е налице, а ние отказваме да го обсъждаме в контекста на частната собственост."

Тръмп се сблъска с подобни правни проблеми, докато беше президент, когато блокира критиците, следващи профила му в Twitter. Федералният апелативен съд се произнесе срещу Тръмп, но поражението му при преизбирането през 2020 г. означаваше, че случаят е загубил практическото си въздействие, преди Върховният съд да се намеси.

Върховният съд в своя мандат 2023-24 г. също анализира решение, което ще ограничи контакта с компаниите за социални медии на Белия дом и агенции, включително Федералното бюро за разследване. Освен това съдът разглежда и това доколко съобразени с конституцията са подкрепените от републиканците закони във Флорида и Тексас, които биха ограничили рязко способността на най-големите социални медийни платформи да контролират политическата дезинформация.