Какво предвижда „европейската Конституция“ за дигиталните компании?

Европейската комисия (ЕК) възнамерява сериозно да ограничи обхвата на действие на големите цифрови компании. Корпорациите трябва да поемат по-голяма отговорност за съдържанието на своите платформи, да оставят повече място за по-малки конкуренти и в същото време трябва да се подчиняват на по-строг надзор. Нарушенията могат да доведат до високи глоби, а в най-лошия случай - до ликвидация.

Според волята на Брюксел така Европа трябва да играе новаторска роля в регулирането на мощните технологични гиганти. „С предложенията организираме нашето цифрово пространство за следващите няколко десетилетия“, заяви комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон.

Законодателният пакет се състои от два компонента, които имат за цел да дадат възможност на ЕК и националните надзорни органи да се намесят по-бързо: Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари. 

Новите правила ще защитават по-добре потребителите и техните основни права онлайн и ще доведат до по-справедливи и по-отворени цифрови пазари за всички. Един съвременен правилник в рамките на единния пазар ще насърчи иновациите, растежа и конкурентоспособността и ще предостави на ползвателите нови, по-добри и надеждни онлайн услуги. Той също ще подпомогне разрастването на по-малки платформи, малки и средни предприятия и новосъздадени предприятия, като им предоставя лесен достъп до клиенти в рамките на целия единен пазар, като същевременно намалява разходите за привеждане в съответствие. Освен това новите правила ще забранят нелоялните условия, наложени от онлайн платформите, които са станали или се очаква да станат “пазачи на информационния вход” в единния пазар. Двете предложения са в основата на амбицията на Комисията да превърне това десетилетие в цифровото десетилетие на Европа.

„Двете предложения служат на една цел: да се гарантира, че ние като ползватели, имаме достъп до широк избор от безопасни продукти и услуги онлайн. Също и че предприятията, функциониращи в Европа, могат свободно и справедливо да се конкурират онлайн, точно както го правят и офлайн. Светът е един и същ. Трябва да можем да пазаруваме по безопасен начин и да вярваме на новините, които четем. Защото това, което е незаконно офлайн, е също толкова незаконно онлайн“, заяви Маргрете Вестегер, изпълнителен заместник-председател с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“.

Според комисаря по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон Множество онлайн платформи вече играят централна роля в живота на нашите граждани и предприятия и дори в нашето общество и демокрация като цяло. „С днешните предложения организираме нашето цифрово пространство през следващите десетилетия. С хармонизирани правила, предварителни задължения, по-добър надзор, бързо правоприлагане и възпиращи санкции ще гарантираме, че всички, които предлагат и използват цифрови услуги в Европа, ще се възползват от сигурността, доверието, иновациите и възможностите за бизнес“. 

Законодателният акт за цифровите услуги

Законът за цифровите услуги (DSA) актуализира 20-годишните правила на играта за цифровата икономика (Директивата за електронната търговия). В същото време той възлага повече отговорност на големите доставчици с над 45 милиона потребители в ЕС за продуктите или публикациите на техните пазари и социални мрежи. От друга страна, няма общо задължение за надзор на съдържание, качено от потребители.

Онлайн посредниците се превърнаха в жизненоважни участници в цифровата трансформация, а онлайн платформите по-специално създадоха значителни ползи за потребителите и иновациите, улесниха трансграничната търговия в рамките на ЕС и извън него, а също и откриха нови възможности пред различни европейски предприятия и търговци. Същевременно те могат да бъдат употребени и като средство за разпространение на незаконно съдържание, или за онлайн продажба на незаконни стоки или услуги. Появиха се няколко много големи участници като квазипублични пространства за обмен на информация и онлайн търговия. Те станаха системни по своя характер и създават особени рискове за правата на потребителите, информационните потоци и участието на обществеността, твърди комисията.