Пазарите останаха безразлични към новината за държавната подкрепа за НЕК

Пазарите останаха безразлични към новината за държавна подкрепа за НЕК по дълга към „Атомстройекспорт“ за реакторите за АЕЦ „Белене“. Това каза дилърът Даниел Стоянов в предаването „В развитие“ с Делян Петришки по Bloomberg TV Bulgaria.

Според Стоянов ако трябва да следваме пазарната логика, такава новина, която oщетява временно бюджета с 1,2 млрд. лева, би трябвало да е в ущърб на държавните ценни книжа и позитивна за Българския енергиен холдинг, като собственик на НЕК. „Но това, което видяхме, е инвеститорско безразличие към новината за заема“, посочи Стоянов.

„Цените и по българския държавен дълг, и по книжата, издадени от БЕХ, не претърпяха големи движения и се запазиха, което е доста красноречиво какво движи пазара – дали новини относно бюджета или общите настроенията на пазарите, повлияни от ниските лихви.

5-годишните облигации на БЕХ се търгуват при доходност от 3,58%. Книжата поскъпват с около 6% от емитирането си досега", допълни експертът.

По думите му държавата вади този кеш – 1,2 млрд. лева, именно за да не внася смут на пазарите.

На министъра на енергетиката Теменужка Петкова ѝ се падна задачата да обира гнилите ябълки, които поредица правителства и експерти натвориха през последните 15 години, коментира бившият изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“ Йордан Йорданов относно одобрения от държавата възмезден заем за НЕК.

Той обясни, че този вариант вече е проигран с оборудването, което беше закупено за АЕЦ „Белене“ преди 20-тина години. „Това оборудване беше складирано в Белене и впоследствие продадено на руската страна. Сега отново имаме такъв казус, само че оборудването все още е в Русия“, каза експертът.

Според Йорданов основният казус е трябват ли ѝ на България заместващи мощности на пети и шести реактор. „Ако България ще развива ядрена енергетика, след като бъдат спрени пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, то именно сега трябва да се мисли за техни заместващи мощности, било в Козлодуй или в Белене“, посочи той.

По думите му все още не е сигурно дали изобщо има завършено оборудване. Йорданов смята, че това е трябвало да се разбере по време на процеса, който се водеше, да се посочи къде е оборудването, така че "ако ще ни съдят, поне да знаем за какво точно", допълни той. И заяви, че да се говори, че единият реактор е завършен на сто процента, а другият - на 90 процента е несериозно. (Твърдението е на енергийния министър Теменужка Петкова, която съобщи това пред министрите от кабинета вчера, бел. ред.).

Според специалиста ако не започне строителство на заместващи мощности, това изработено оборудване за „Белене“ ще бъде губещо за България. Той уточни, че оборудването трябва да бъде видяно в Русия от българската страна, транспортирано у нас, да се платят митнически такси, такси за склад, тоест България ще продължи да плаща за нещо, което не знае дали ще го ползва и кога.

Йорданов е на мнение, че правителството гледа само финансовите въпроси по казуса, но не обръща внимание на експертната страна – трябват ли ни заместващи мощности или нови ядрени мощности.

Държавната помощ за НЕК за дълговете към „Атомстройекспорт“ е правилен ход за решаването на този проблем. Няма друг изход, освен да бъдат платени тези задължения, за да може да се получи оборудването и да се продаде на частен инвеститор евентуално. Това каза Валентин Кънев, председател на Балканската черноморска петролна и газова асоциация в предаването. По думите му невъзможно би било държавата да даде гаранции за изкупуването на електроенергия, което би било рисковано начинание.

Още от разговорите може да видите във видеата на Bloomberg TV Bulgaria