Има ли ефективни решения за икономиката на Северозападна България?

Има много документи за регионална политика: Национална стратегия за регионално развитие, Национална концепция за пространствено развитие, но никъде в тях не се споменава икономическото развитие. Има за демографско развитие, образование, здравеопазване, но когато хората нямат работа, всичко останало е на заден план. Така коментира Александър Трифонов от Института за местно и регионално развитие в ефира на Bloomberg TV Bulgaria проблемите пред икономическото развитие на регионите в България.

Според него държавата трябва да се намеси по-активно в създаване на старта на икономическото развитие на изостаналите региони и да играе ролята на предприемач, като привлича инвеститори, но да има и дялово участие в редица производства.

Той напомни, че във всички европейски страни има региони като Северозападна България, които са по-изостанали, и затова Европа има добра регионална политика и разбира проблема, че ако няма равномерно развитие на всички райони, това ще създаде проблеми – демографски, миграция и др.

„Северозападният регион, Странджа или Родопите са едно понятие. Те не са обособени като някакво юридическо лице. Добрата новина е, че в изменението в Закона за управлението на общинска собственост вследствие на новия Закон за концесиите и отмяната на Закона за публично-частно партньорство, се разрешава на общините да се сдружават, като създават НПО или смесени сдружения с частен капитал“.

По думите му така се връща публично-частното партньорство под друга форма. Според него ако тези общини наистина се обединят и създадат някаква структура, тогава тя може да кандидатства и да търси тази подкрепа или да се включи в такива проекти.

„Така или иначе в тази региони се усвояват пари по тези фондове за административен капацитет, за усвояване срещу работна сила, за работни места и т.н. Въпросът е, че някой трябва да им даде тези указания, тези насоки“.

Трифонов посочи, че и в бюджетите на регионалното министерство от 2014 досега се заделят значителни средства –  от 700 до 900 млн. лева под мотото „Управление на държавната собственост чрез концесиониране и публично-частно партньорство. “Досега това са 3 млрд. лева”, посочи той.

„Програмата за Северозападния регион, която беше развита много по-отдавна, предвиждаше, че около 600 млн. лева са необходими за възраждането на този регион, т.е има пари. И ако тези средства бъдат вложени като дялово участие срещу примерно 25%, може да привлечем до 10 млрд. лева за създаване на някаква икономическа база“, смята Трифонов.

Експертът напомни, че сега се дава възможност и свобода на общините да се сдружават.

“Ресурсите в регионалното министерство тази година са 667 млн. лева. Ако наистина се използват с една целенасочена политика, държавата обаче да бъде инициатор пред предприемача и участва примерно със 100 млн. лева, за някакъв завод, нека стане след обществено обсъждане на областно ниво, и да се привлекат тези инвеститори. Естествено тази година няма да стане, но ще стане подготовката и държавата ще бъде инициатор и това ще даде успокоение на инвеститора – той няма да се страхува от корупция, ще му бъде осигурена работна ръка, цялата инфраструктура, която той ще използва. И тогава ще сме спокойни, че през 2019 г. ще открием първия завод в Северозападна България“, смята Трифонов.

Какво е бъдещето на регионалната политика? Вижте повече във видеото!