Може ли залежите на газ в Кипър да са част от решението на енергийната криза в Европа?

Енергийната криза на Европа и опитите за намаляване на зависимостта от руския газ засилиха интереса към газовите находища в Кипър. Според кипърското правителство моментът е благоприятен за ускоряване на разработването на находищата, но това ще отнеме доста време и няма да може да облекчи настоящата енергийна криза. Това коментира Бранислава Бобанац, коресподент на БНР в Кипър, в ефира на предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„Кипър е в центъра на много изявления и посещения на европейски политици. Само преди дни в Никозия беше председателя на Европейския парламент Роберта Мецола. Общият потенциал обаче се оценява 400 млрд. куб. м. и това не е достатъчно за задоволяване на нуждите на ЕС. Освен това разработването на тези находища изисква повече време, Кипър не може да реагира в спешен порядък в момента или в близко бъдеще. От първото откритие досега са изминали вече 11 години и все още няма нито едно находище в етап на търговска експлоатация“, уточнява тя.

Според кипърското правителство реалистичният срок за начало на експлоатацията е 2026-27 г. Кипър е включен в енергийните планове на ЕС, но в по-дългосрочен план, казва Бобанац. До момента в района са открити 5 находища в рамките на програмата, която се развивва повече от 10 години. Създаден е и източното средиземноморски газов форум на регионално ниво, който дава възможност за обсъждане и контакти между страните в региона за развиване на регионален газов пазар. Има възможност за свързване на находищата на Кипър и Израел в обща инфраструктура за износ, добавя събеседникът. 

По нейни думи газопроводът East Med не е отпаднал въпреки оценките на САЩ, които изразиха мнение, че той е скъп и дългосрочен проект. Очаква се публикуването на докладът за неговата икономическа жизнеспособност до края на годината и той ще бъде решаващ.

Проблемът обаче е, че с настоящата политика на ЕС за намаляване на потреблението на газ проектът не може да получи финансиране и трябва да разчита на инвестиции от частни компании, които се колебаят заради плановете на ЕС за въглеродна неутралност до 2030 г.

„Според експертите дори с това количество газ и с ускоряване на експлоатацията, регионът ще има проблеми с политиката на ЕС за намаляване на потреблението на газ. Към момента проучването за техническа и икономическа жизнеспособност се финансира от ЕС, но това е заварено положение. По нататъшните разработки трябва да се финансират от самите компании, които имат лиценз за тях“, отбелязва Бобанац.

Вижте целия коментар във видеото Bloomberg TV Bulgaria.