Антон Костадинов: Конкуренцията може да свали цените на храните

На пазара на хранителни стоки в България липсва здравословна конкуренция, както и култура на сдружения, които биха били полезни за производителите, като премахнат нуждата да се занимават с непривични неща като маркетинг и логистика. Правителството опитва с бързи действия като Закона за търговските надценки да компенсира натрупаните дисбаланси в пазарната структура, но е по-добре да се съсредоточи върху подобряването на конкуренцията, без да се прибягва към твърди мерки. Този коментар в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria направи консултантът по ценообразуване в Seven Consulting Антон Костадинов.

"Търговските вериги в България използват доста интересни алгоритми за определяне на цените си и те ги държат изключително близо до тенденциите на цените в Европа. Алгоритъмът използва доста променливи – една променлива може да бъде цената на същия продукт в ЕС, цената в световен мащаб, и в крайна сметка цената, която виждаме на етикета, е връх на айсберга на един огромен анализ, който се прави постоянно в реално време", обясни експертът.

Костадинов поясни, че големите вериги използват инструменти с изкуствен интелект, за да формират цените, които са основата на тяхното конкурентно предимство. Според него концентрацията на пазарна сила им позволява да предложат на клиентите ниска цена, но това става за сметка на доставчиците.

"Трябва много добре да се помисли до каква степен искаме от регулатора да се намеси в този фин ценови механизъм и да направи така, че клиентите да платят по-висока цена, или бихме искали това да продължи да го плаща бизнесът", посочи консултантът по ценообразуване.

Той е убеден, че търговските вериги ще осигурят печалбата си по един или друг начин, но е важно да се постигне "социално желано статукво". Според направен от Костадинов анализ средният марж на печалба на големите търговци при основни хранителни продукти е много по-нисък в сравнение с малките магазини, но когато се добавят всички такси, налагани от веригите върху доставчиците, ситуацията се променя.

„Търговските вериги се "стараят да спазват" регламента на ЕС за отношенията им с доставчиците, но те не са социални организации, а бизнеси, които трябва да правят печалба“, напомни той принципа на пазарни взаимоотношения.

По думите му в някои случаи цените на конкретни хранителни стоки са по-високи в България в сравнение с ЕС. „Но когато се направи задълбочен анализ, опираме до проблем с доста вектори – субсидиите, които получават производителите в други страни от ЕС, са доста по-сериозни от тези в България; всяка единица продукция, която се продава там, е натоварена с много по-малък дял разходи. В България цялата търговска верига е скъпа“, посочи Антон Костадинов.

Като добра практика, която може да се използва при промяна на дизайна на пазара, той даде за пример обърнатите аукциони на обединенията на земеделски производители в Нидерландия. „Търговията започва от висока към ниска цена и състезанието е между търговските вериги и други търговски обекти кой иска продукцията на земеделците и ще даде най-висока цена. Така земеделците могат да се съсредоточат върху производството и да не се занимават с маркетинг, логистика и финанси“, отбеляза експертът.

Той обаче е убеден, че ако се приложи в България, това няма да доведе до по-висока пазарна цена, а ще има изравняване на условията между големите търговски вериги и останалите.

Каква е динамиката на цените на храните в България? Какви са особеностите на ценообразуването при хранителните стоки? Изостава ли страната ни в развитието на пазарната си инфраструктура? Какво предлага държавата в Закона за търговските надценки? В кои страни има таван на търговските надценки? Как може да се създаде съвременен пазарен механизъм у нас?

Повече по темите може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.