Има ли бум на жилищното строителство в София?

София расте, но не старее. Докъде обаче е възможно да се разпрострат границите на столицата ни? Строителството на нови жилища в южните части и около т.нар. Витошка яка не стихва. Именно там са концентрирани и множество бизнес сгради.

На този фон общината работи усилено върху изработването на "визия за София" за 2050 г. Районът, в който хората избират да живеят, много често зависи от това доколко има удобен транспорт в квартала.

"Това, което пък привлича гражданите към южните квартали на столицата, е може би възможността за автомобил, тъй като в центъра проблемът с паркирането е голям", коментира в студиото на "България сутрин" по Bulgaria ON AIR директорът на "Софпроект" арх. Любомир Георгиев.

По думите му изчисленията сочат, че в определени квартали, които са доста атрактивни, какъвто е например "Манастирски ливади", би следвало да има много повече площ, отколкото живущи. Т.е. има свободни апартаменти. А това означава, че или много от хората не са се регистрирали, или наистина тенденцията е такава.

"Инфраструктурата е на ръба, дори е крайно недостатъчна. Непосилно е за столицата ни да обслужи население на двойно по-голяма площ. В момента има тенденция на разширяване на града на юг по хълмовете към Бистрица, което обаче не е устойчива тенденция, тъй като те няма как да бъдат обслужени", коментира още арх. Георгиев.

Публикувано в петък изследване на "Визия за София" установи, че части от най-многолюдните жилищни комплекси в София като „Люлин“, „Надежда“ и „Дружба“ имат по-малка жилищна разгъната застроена площ (РЗП) от квартали като „Гоце Делчев“, „Слатина“, „Редута“ и „Манастирски ливади“. Концентрацията на жители обаче е по-висока в първата група от квартали, което предполага, че използваемостта на наличните жилищни площи в тях е много по-висока, докато в “Манастирски ливади” и “Витоша” има голям брой необитаеми жилища. 

Данни на Националния статистически институт (НСИ) от 2011 г. сочат, че над 40% от населението на София живее в панелни блокове. Комплексите с най-висока концентрация на население са „Люлин“, „Младост“, „Надежда“, „Овча купел“, „Дружба“, „Гоце Делчев“, „Студентски град“, „Слатина“, кварталите в район „Подуяне” и централната градска част. Висока гъстота на населението имат и териториите между булевардите „Цар Борис III“, „България“, „Околовръстно шосе“ и в непосредствената им близост, сочат още резултатите от изследването на "Визия за София".

Възрастните хора на над 65 години са концентрирани в и около централната градска част, докато децата между 0 и 14 години са съсредоточени предимно в кварталите, в които живеят преобладаващо представители на малцинства - „Филиповци“, „Факултета“ и „Христо Ботев“. „Манастирски ливади“, „Драгалевци“ и териториите по протежението на бул. „Симеоновско шосе“ също имат сравнително по-младо население от останалите квартали в града. Населението в трудоспособна възраст от 15 до 64 години е по-хомогенно разпределено в София, но концентрацията е по-висока в периферията на града и най-големите жилищни комплекси „Люлин“, „Младост“, „Надежда“, „Дружба“, „Овча Купел“ и „Студентски град“. 

50% от жителите с висше образование избират територии за живеене на юг и югоизток от центъра на града, както и по-отдалечените квартали като „Манастирски ливади“, „Бояна“, „Драгалевци“, както и „Младост“ и „Дружба“. Кварталите с най-висока концентрация на жители без никакво или само с начално образование са „Филиповци“, „Факултета“ и „Христо Ботев“. 

Административните и бизнес сгради са концентрирани предимно в южните и югоизточните части на София като Бизнес парка в Младост, протежението на бул. „Цариградско шосе“, югозападната част от бул. „Околовръстно шосе“ и централните градски части за сметка на западните, северозападните и северните територии. За разлика от тях търговските сгради са по-равномерно разпределени в целия град. Производството е концентрирано предимно на север, сочат още резултатите от изследването. 

Целия разговор гледайте във видеото на Bulgaria ON AIR.