Бизнесът плаща до 300 лв. на касов апарат за пренастройването в евро

Пренастройването на един касов апарат за превалутирането от левове в евро струва между 250 и 300 лв., в зависимост от това коя компания го извършва. Това съобщи председателят на Националното сдружение на малкия и среден бизнес Елеонора Негулова за Bulgaria ON AIR.

Бизнесът има отсрочка до края на октомври да пренастрои касовите си апарати и софтуерите на фирмите, без да бъде глобяван за неспазване на разпоредбите. По закон от 8 август цените трябва да бъдат изписвани и двете валути - лев и евро.

„Трябва да можем да посрещнем ангажиментите, които законодателството ни вменява. Институциите проявиха съпричастност към нашите нужди и ще имаме време да ни бъдат дадени препоръки, а не да бъдем глобявани веднага“, смята тя.

Според нея касовите апарати вече са настроени, но трябва да се инвестират още средства в предстоящото превалутиране.Негулова обясни, че освен новия софтуер, който трябва да отбелязва цените в лева и в евро, за да излизат във фискалния бон и в касовите отчети, трябва да се преподпишат договорите с компаниите, които поддържат сервизното обслужване на касовите апарати.

Тя отбеляза, че засега няма увеличение в цената на услугата по поддръжката на касовите апарати.

"Нашите хора трябваше да бъдат обучени как става тази смяна, обикновено това става дистанционно. Много колеги ще имат нужда преди това да бъдат проиграни тези стъпки. Ако нямате необходимите дигитални умения, е предизвикателство", коментира още Негулова.

По думите ѝ двойното етикетиране е голяма отговорност за бизнеса.

"Много е важно цените да бъдат обявени с еднакъв шрифт, цвят и размер, за да не бъдат заблудени клиентите. По-сложно е при промоциите и процентите на намаление", подчерта председателят на Националното сдружение на малкия и среден бизнес.

Негулова е на мнение, че този процес ще дисциплинира още повече бизнеса. „Много по-лесно ще се премине след това към обявяването на цените само в евро. Нямаме избор – толкова много санкции се обявиха, ако ние не се справим... Всяка промяна има цена и тя се изразява не само във финикийски знаци“, подчерта тя.

Председателят на Асоциацията за дистрибуция на фискални устройства Павлин Грозданов напомни в студиото на Bulgaria ON AIR, че след като стана ясно, че около 55% от близо 500 хиляди касови апарата у нас са били подготвени за работа с лев и евро, въпросът за техническата готовност на бизнеса продължава да е особено актуален.

"В сервизите в момента работим и през уикендите, и извън работно време, за да можем да насмогнем с работния процес. Самата пренастройка на касовите апарати от наша страна минава през няколко етапа – първо, производителите трябваше да сертифицират фискалните си устройства в Български институт по метрология,  след което, след получаването на новия сертификат, ние вече имахме достъп до устройствата – тези, които позволяват това единствено по втори канал“, обясни той.

Грозданов поясни, че по първи канал самите устройства изпращат цялата информация към Националната агенция за приходите – обороти, дневни отчети, а за пренастройката НАП отвори втори канал, с който комуникацията с устройствата и зареждането с новите настройки може да се прави дистанционно.

Той съобщи, че производителите са дали ценова листа и ъпдейтът на фискалното устройство е между 60 и 72 лева. „При някои устройства, закупени преди 2019 година, се налага и подмяна на фискалната памет, уточни още Грозданов.

Председателят на асоциацията увери, че необходимите настройки ще бъдат направени само веднъж чрез текущия софтуерен ъпдейт и не се очакват допълнителни разходи за поддръжка. Той подчерта още, че фирмите в сектора са взели ситуацията насериозно – отменени са отпуски, екипите работят извънредно, включително през почивните дни, за да може срокът от 8 октомври да бъде спазен.

Относно т.нар. "софтуерна застраховка", Грозданов заяви, че сервизните организации към момента не предлагат такава услуга и тя не е част от процеса по актуализация на устройствата.

Изисквали се допълнително обучение за персонала на търговските обекти? Какви проблеми среща малкият и средният бизнес при превалутирането? Защо търговците правят допълнителна инвестиция за откриването на фалшиви банкноти? Каква помощ може да окаже „асистентът“ на Икономическия и социален съвет за превалутирането? Как ще се договарят надценките в бъдеще?