Въвеждането в експлоатация на новата газова връзка с Гърция е под въпрос

Въвеждането в търговска експлоатация на новата газова връзка с Гърция IGB е под въпрос. Причината е, че Агенцията по вписвания отказа да впише промяната в структурата на управление на проектната компания ICGB. Това е станало в края на юли.

Промяната в структурата на управлението - от едностепенно в двустепенно, с надзорен съвет и управителен съвет, е условието за получаване на сертификат за независим преносен оператор. Българската Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и гръцката RAE с общо решение издадоха сертификата, който получи одобрение и от Европейската комисия.

Но този документ е издаден под условие за промяната в структурата на управление на ICGB.

Отказът на Агенцията по вписвания да регистрира промяната е мотивиран с невъзможността да бъде идентифициран един от новите управители - на част от документите името му е изписано като Георгиос Сатлас, а на други - Джордж Сатлас. Институцията е дала инструкции как документите да бъдат коригирани и те могат да бъдат внесени отново.

Справката в регистъра показва, че компанията е направила това на 4 август. В обяснение до Агенцията по вписвания е записано, че внесените документи за смяната на структурата на управление са превод от английски език и навсякъде, където е записано името "Джордж" следва да бъде четено като "Георгиос".

Според бившия премиер Кирил Петков обаче това вече няма значение, защото на 3 август служебният енергиен министър Росен Христов е отменил решението на предшественика си Александър Николов, с което се нареждат действията за смяната на структурата на управление на компанията. От Министерството на енергетиката в позиция, изпратена до медиите, отричат решението на Николов да е отменено. 

"Няма нито заповед, нито протоколно решение за спиране на вписването. Отказът за него е от Агенцията по вписванията и е мотивиран с предписания, които трябва да се изпълнят", категорични са от ведомството.

Забавянето на въвеждането в експлоатация на IGB ще има съществено значение за цената на газа у нас, не само за количествата втечнен газ, за които България преговаря. По договора с Азербайджан доставките на газ трябва да бъдат именно през тази връзка.

Тъй като реализацията ѝ се забави години, беше договорено България все пак да получава част от обемите през съществуващата връзка "Кулата - Сидирокастро". Когато "Газпром" спря да осигурява газ за България, българските власти договориха още количества по договора, но на по-висока цена. Цената е по-ниска от пазарната, както уверяват от "Булгаргаз", но все пак методиката за ценообразуване на газ от Азербайджан по договор се базира на петролния индекс, а цената на петрола вече падна под 100 долара за барел.

На газовите пазари в Европа в момента търговията се стабилизира около нивото от 200 евро за мегаватчас.

Междувременно и терминалът край о. Ревитуса разширява капацитета си, което отваря нови възможности за получаване на втечнен газ.