Бивш централен банкер: Биткойн и Либра имат място в свят на държавни критовалути

Криптовалутите биткойн и подкрепяната от Facebook Либра биха могли да играят своя роля в свят, в който централните банки в световен мащаб започват да емитират свои собствени цифрови валути, заяви бивш централен банкер пред CNBC.

Въпреки че и двата токена имат своите критици, Рагюрам Раджан, бивш управител на Централната банка на Индия, заяви, че двете дигитални валути могат да имат своето място, когато централните банки влизат в картината.

„Бих искал да мисля, че тези частни валути също са в конкуренция с цифровата валута на централната банка“, каза Раджан.

Дигиталните валути вероятно ще имат големи последици за ролята на централните банки и кредиторите на дребно в света и биха могли да променят облика на цялата финансова система.

Въпреки че идеята все още се обсъжда, централните банки вероятно ще издават цифрови версии на официалните държавни валути. Китайската народна банка вече прави опити.

Биткойн е „децентрализирана“ криптовалута, което означава, че няма централен орган, регулиращ нейното издаване, за разлика от държавните валути. Той е изграден върху така наречената блокчейн технология, която на най-простото си ниво е публична книга на биткойн трансакциите. Биткойн често е окачествяван като спекулативен актив. Легендарният инвеститор Уорън Бъфет по-рано тази година каза, че този актив "няма стойност".

Либрата използва по-централизиран подход. Това е проект, който беше предложен от ръководен от Facebook консорциум от компании през миналата година. Но той предизвикаха тежки критики от страна на регулаторите, по-специално заради връзките си с Facebook и негативния опит на компанията с поверителността на данните.

Идеята е Либра да бъде т. нар. „стейбълкойн“ и да бъде подкрепена от кошница с глобални валути. Това би запазило стойността ѝ стабилна, в контраст с волатилността, наблюдавана при биткойн. По-рано тази година асоциация Libra кандидатства за получаване на одобрение от регулаторите за емитиране на дигитална валута, подкрепена от една физическа валута. Това би означавало, че цифровата монета на консорциума може да е еквивалентна на евро или щатски долар например.

Раджан твърди, че биткойнът е „спекулативен актив“, а не такъв, който се използва за широкомащабни трансакции. Той посочва, че инвеститорите често се обръщат към биткойни, когато традиционните активи като облигации са по-малко привлекателни.

„В този смисъл биткойн малко прилича на злато, всъщност златото има някаква стойност, защото ние го ценим за бижута, но биткойн дори не можете да го пипнете. Независимо от това, той има стойност, защото другите смятат, че има стойност ", каза Раджан.

„От друга страна, Либра е опит за създаване на валута, която се използва за трансакции. И това е цялата идея, не е да я държите като спекулативен актив, който увеличава стойността си ..., а да я използвате за трансакции. Така че крайната основна стойност ще бъде за централните банки, те ще запазят стойността, не на Либрата, а на това, за което тя може да бъде разменена", добави той.

Бившият централен банкер заяви и, че наличието на частна дигитална валута, която има „монопол“, би било „проблематично“.

Притеснения за данните

Едно от големите предизвикателства пред цифровите валути е количеството данни, което се предлага с тях.

„Вярвате ли до голяма степен на централната банка за подробностите за всяка сделка, която извършвате? Трябва ли правителството да знае? Красотата на парите в нашите ръце е, че са анонимни. Дори и да не правите нещо незаконно, не искате правителството да вижда всичко, което правите “, каза Раджан.

Същият въпрос е валиден и за частните дигитални валути. Но Раджан твърди, че може да се наложи „интегриране на данните“ между тези конкурентни цифрови валути.

„Имаме нужда от някакви по-широки глобални правила. Какво ще правят страните с данните, събрани от чужбина, за това кой използва тяхната валута? Как да се уверите, че обичайните предпазни мерки при тази употреба са налице? Ако някой използва чуждестранна цифрова валута, за да закупи определени услуги, които биха могли да ги компрометират, може ли да подлежи на шпионаж и т.н.? ", коментира още Раджан.