Икономическата криза създава "попътен вятър" за бизнеса

Материалът е предложен от plamender, автор в категория Бизнес на Blog.bg

„Икономическата криза е най-доброто време за фокусиране върху това, което  създава най-много стойност в бизнеса. Време е излишните и дублиращи се дейности да бъдат елиминирани и е време за една маркетингова компания, каквато е Кока-Kола, да продължи да комуникира с клиентите си”. Това са думи на Мутър Кент (Muhtar Kent), избран за Главен изпълнителен директор на Кока-Кола през юли тази година, произнесени по време на лекция за лидерството в Уортън, един от най-добрите университети в света. Кент е 56 годишен американец от турски произход, който си е поставил амбициозната цел, да увеличи глобалните, годишни приходи на управляваната от него компания, от 650 млрд. долара сега на повече от 1 трилион до 2020г.

Да сте чули, някой от българските изпълнителни директори на публични компании да са направили прогнози за повече от две години напред? Какво да говорим за такива неща като мисия, визия, стратегия, програми за преструктуриране. Единственото, което чуваме напоследък е оптимизация на разходите, което обикновенно просто означава уволняване на работници. Ще кажете „нещата у нас са доста по-различни“. Така е, по-прости са. Тук би следвало прогнози и планове за корпоративно преструктуриране да се правят по-лесно, защото компаниите ни са с не толкова сложна организация, а пазарите, на които оперират, не са толкова глобални. Изводът може да бъде само един: има какво още много да се желае по отношение на качеството на мениджмънта на националните ни компании.

Да се върнем към г-н Кент - поставената от него цел е ясна, изразена е в цифри, въпросът е, как ще я постигне? Отговорът: чрез фокусиране върху това, което той нарича „ново равновесие” (new equilibrium) на пазара. Равновесие, което ще се установява през следващите 12 години. Това означава фокусиране върху три основни процесa:

-нарастващи, в дългосрочен аспект, разходи за енергия и храна;

-бърза урбанизация, особено в бързо растящи пазари като Китай и Индия;

-увеличаване на средната класа, която в глобален аспект се очаква да нарастне с 1 млрд.

Кент очаква турбуленциите да продължат години напред, но в това вижда и възможности или както той се изразява „попътен вятър”. „В днешния свят, всеки насрещен вятър, създава някакъв вид попътен вятър”, коментира той.

През последното тримесечие продажбите на Кока-Кола регистрират здравословен растеж от 9%, като приходите от развиващите се пазари компенсират с повече спада на продажбите в Северна Америка. Въпреки това, мениджмънтът е предприел мащабна преструктурираща програма, от която анализаторите очакват спестяване на разходи за повече от 500 млн. долара.

Кент вижда две основни пречки пред Кока-Кола в следващото десетилиетие. Първата е свързана с намаляващите енергийни доставки и нарастването на цента на горивата, което той прогнозира да продължи в следващите дузина години, въпреки текущия краткосрочен колапс на цените на суровия нефт. Другата пречка е недостигът на основни хранителни стоки. „Въвеждането на нови горива, като етанола, заедно с изменчивия климат, следствие на глобалното затопляне, ще бъдат отчасти причината за недостига на хранителни продукти и нарастването на цените им. Тази тенденция ще упражни невероятен натиск върху моделите за снабдяване на страните. Постоянният недостиг ще бъде правило и следователно управлението на доставките ще бъде критично за целия бизнес на компанията”, коментира Кент.

На фона на тези очаквания, неразвитото все още в България земеделие изпъква като огромно конкурентно предимство. Следвайки препоръките на Майкъл Портър от фундаменталния му труд „Конкурентно предимство на нациите”, усилията на държавата и частния бизнес трябва да се фокусират върху оптимизацията на ресурсите в този сектор. Тук потенциалът е огромен, но за да се развие е необходима адекватна държавна политика. Факт е, че в други страни от ЕС субсидиите са неколкократно по-големи от тези у нас. Факт е, че у нас се продават масово вносни продукти от растителен и животински произход на конкурентни цени, а износът на наши продукти (с изключение на суровините) е сравнително малък. Факт е, че с тези различни стандарти на субсидиране ЕС поддържа нелоялна конкуренция между страните, което е в наша вреда. Две са възможните политики – изравняване на субсидиите или усвояване на повече средства по еврофондовете. Мисля, че втората цел е по-постижима и затова е критично важно, особено в условията на световна икономическа криза, целият административен ресурс на държавата да се фокусира не толкова върху това за какво ще изхарчим излишъка, а колко повече еврофондове и програми ще усвоим.

За коментари и повече информация за блога на plamender