Апостолов: Кризата е продукт на лошия рисков мениджмънт

Настоящата финансова криза е продукт основно на лошия рисков мениджмънт – както от страна на инвеститорите, така и от страна на посредниците и финансовите институции, които предлагаха “рисковите” продукти. Това заяви Апостол Апостолов, председател на Комисията за финансов надзор в рамките на провеждащия се днес с медийното партньорство на Investor.bg форум за финансови услуги в Югоизточна Европа.

„Дори “професионалните” инвеститори купуваха продукти, които не разбират. Мерил Линч например за последните години от дейността си са издали деривативни активи с номинална стойност от 1,3 квадрилиона долара. Това е единица с 15 нули отзад. Лошото е, че никой във финансовия свят не успя да изчисли риска, който стои зад многото нули. И точно в тази област има широко поле за развитие и от страна на регулаторните органи. Защото е безсмислено да се лекуват последствията от кризата, по-важното е да се открие “ядрото” на проблемите”, коментира Апостолов.

„В Западна и Източна Европа се наблюдават два съвсем различни модела по отношение на рисковия мениджмънт”, заяви Кристоф Бурместер, експерт в Roland Berger Strategy Consultants.

„В Западна Европа ниските маржини на печалбата принудиха банките да прибегнат до високи нива на “левъридж”, с цел да повишат рентабилността си, което доведе и до сериозните им проблеми. В Източна Европа маржините са все още високи, поради което и бизнесът на банките тук е по-консервативен. Основният проблем в ЦИЕ към момента е намирането на ликвидност и влиянието на кризата върху реалната икономика”, коментира Бурместер.

„Кредитните пазари имат цикличен характер. След силния период идва период, в който качеството на кредитния портфейл се влошава. Към момента се намираме малко след “пика”, или т. нар. “фаза на ранно предупреждение”. От тук нататък вероятно ще се наблюдава известно повишаване на дела на лошите кредити”, прогнозира Бурместер.

„Една от основните причини за провала на рисковия мениджмънт е кризата на статистиката, т.е. повечето риск мениджъри се доверяваха на 100% на официалната статистика. Това се оказа грешен подход, тъй като той е обърнат приоритетно към историческите данни. Мениджърите трябва да имат подход, който отчита бъдещото развитие”, каза още Бурместер.

По думите му иновациите, които по принцип са хубаво нещо, в случая с банковия сектор са били насочени в грешната посока – създаване на непрозрачни продукти, чрез които банките се опитват да печелят пари на база по-пълната информация, която притежават в сравнение със своите клиенти.

„Банките със сигурност се нуждаят от процеса на секюритизация, но разликата е, че структурата на инструментите трябва да се промени от създаване на непрозрачност към създаване на прозрачност”, каза още Бруместер.