Еврозоната ще координира фискалната и паричната политика в борбата с инфлацията

Финансовите министри на страните членки на еврозоната се договориха в петък да действат заедно, за да защитят домакинствата и компаниите от растящите цени на енергията, координирайки политиките си за подкрепа с Европейската централна банка, за да предотвратят засилване на инфлационния натиск, предава Ройтерс.

Министрите на 19-те страни от еврозоната се съгласиха, че подкрепата трябва да бъде съсредоточена върху предоставянето на средства в помощ на хора и индустрии, за да се справят, но това трябва да се счита за извънредна мярка, която да бъде внимателно насочена, където е възможно.

Подкрепата за компаниите трябва да бъде координирана трансгранично, за да се запази честната конкуренция.

„Признаваме и сме съгласни, че трябва да намалим инфлацията“, каза председателят на финансовите министри на страните от еврозоната Паскал Донахю на пресконференция. „Ако не го направим, нашите граждани, хората в Европа ще станат по-бедни за по-дълго време“, допълни той.

Франция, Германия и други страни обявиха пакети от милиарди евро в подкрепа на бизнеса и потребителите, за да се справят с ускоряващата се инфлация. Институтът „Брьогел“ счита, че подкрепата на правителствата от ЕС вече е достигнала 282 млрд. евро, а още средства предстои да бъдат отпуснати.

Но самата подкрепа може да стимулира инфлацията, създавайки порочен кръг.

„Нашите намеси ще бъдат координирани с паричната политика на Европейската централна банка и ще положим всички усилия да предотвратим засилване на инфлационния натиск, на който ЕЦБ и ние като финансови министри реагираме“, заяви Донахю.

ЕЦБ повиши ключовата си лихва с безпрецедентните 75 базисни пункта и обеща нови увеличения, като отдаде приоритет на борбата с инфлацията в момент, когато блокът вероятно се насочва към рецесия през зимата и ограничаване на потреблението на газ.

В отговор на въпрос как министрите ще помирят наливането на още пари в икономиката чрез мерки за подкрепа с предотвратяването на допълнителен инфлационен натиск, Донахю заяви, че отговорът е в мащаба и дизайна на мерките, но призна, че предизвикателството е сложно.

Еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони заяви, че трудността е в запазването на целенасочена и временна подкрепа.

„Зная, че е много трудно, защото когато въведеш една мярка, възможността да я запазиш е неизбежна и е трудно да ограничиш подкрепата си до определени групи“, отбеляза той.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че има известно подобряване на дизайна на европейските програми за подкрепа, но отбеляза, че все още има нужда от подобрения.

„Проектирахме и насочихме 10% от мерките, сега вървим към 15% и има ясна нужда от подобрение в това отношение“, каза тя и допълни, че когато става дума за ефективност, прехвърлянето на печалби е за предпочитане пред тавани върху цените.

В Брюксел министрите на енергетиката на страните от ЕС обсъдиха дълъг списък с предложения от Европейската комисия за борба с енергийната криза в региона, включително таван върху цената на руския газ, данък върху свръхпечалбите на негазови електрически централи, намаляване на търсенето на ток в блока и извънредни кредитни линии за енергийните компании.