Военният бюджет на Москва пресъхва

Министерството на финансите на Москва очаква държавният бюджет да бъде с дефицит поне до 2025 г. През тази година държавните разходи ще надхвърлят приходите с равностойността на 28 млрд. евро, през 2023 г. - с 27 млрд. евро, през 2024 г. - с 23 млрд. евро, а през 2025 г. - с още 22 млрд. евро.

Русия се нуждае от пари от Китай

За да запълни дупките, Русия се нуждае спешно от китайски пари: руското министерство на финансите планира да пусне на пазара държавни облигации, деноминирани в юани. Това включва привличане на средства именно от китайски инвеститори. 

Гуриев вижда още две вредни за икономиката последици от политиката на Путин. „Мнозина смятат, че силното поскъпване на рублата е израз на силата на руската икономика, но това не е вярно", обяснява той. В Русия силното поскъпване на националната валута се дължи на факта, че вносът се е сринал. Хората почти не могат да си купят нищо за долари, което отслабва курса на долара спрямо рублата. Центърът на Москва на 10 октомври 2022 г. Снимка: PA/YURI KOCHETKOV

Второ, продължаващата бежанска вълна вреди на потенциала за развитие на руската икономика: „Ако изтичането на мозъци продължи, Русия ще изостане още повече от Запада по отношение на технологиите", прогнозира Гуриев.

От началото на войната повече от 1,5 милиона руснаци са напуснали родината си. Сред тях са предимно много ИТ специалисти, програмисти, разработчици на софтуер и други висококвалифицирани професионалисти. „Това са хора, които виждат, че при Путин няма бъдеще", казва Гуриев, който сам е избягал от Русия преди около десет години. И „западните капиталови пазари също ще останат затворени за Русия, докато не настъпи смяна на държавния глава". Дотогава обаче „Русия ще се превърне в икономически васал на Китай", предупреждава известният икономист.

Гуриев вижда и прякото влияние на настоящата икономическа ситуация в Русия върху хода на войната. Путин се опитва да компенсира липсата на нови оръжия заради санкциите с все повече войници. Той плаща за тях с приходите от износа на нефт и газ. „Всеки ден, в който Европа превежда стотици милиони долари на Русия, те отиват за заплащане на руски войници и за убийства на украинци“. 

Гуриев отправя спешен призив към западните страни: „спешно да продължат да подкрепят Украйна - със значително по-голяма финансова помощ за макроикономическото ѝ стабилизиране и с оръжие".

Още преди да започне войната, руската икономика бе засегната от политиката на Путин. Експерти от Финансовия институт за научни изследвания към руското Министерство на финансите (НИФИ) спешно препоръчаха нов бизнес модел за страната. По времето на Путин инвестициите в страната далеч не достигнаха необходимото ниво. Според експертите това е довело до едва удвояване на БВП на Русия след встъпването в длъжност на Путин, докато Китай е увеличил петкратно икономическото си производство, а Индия - трикратно. 

В едно отношение обаче Русия превъзхожда почти всички останали страни: в „инфлационната девалвация на националната валута", смятат експертите от НИФИ. Сред всички големи развиващи се страни и страни от ОИСР само Турция има по-голямо увеличение на цените през последните 20 години - общо 1200%, отколкото Русия - почти 580%.