Заради срива на форинта Унгария може да обмисли влизане в "чакалнята" на еврозоната

Унгария може да поиска да се присъедини към „чакалнята“ на еврозоната (механизмът ERM II) тази или следващата година, съобщи финансовият министър на страната, цитиран от Bloomberg- Той каза това в момент, когато държавните ръководители се стремят да намерят начин да спрат срива на валутата, предизвикващ хаос в икономиката.

Финансовият министър Михали Варга заяви, че правителството може да обмисли присъединяване към валутно-курсовия механизъм, който привързва валутата на страната към фиксиран диапазон спрямо еврото преди приемането на единната валута, ако успее да постигне сделка до края на годината за деблокиране на средствата от ЕС.

Макар Варга да посочи, че Унгария няма непременно да приеме скоро еврото, дори говоренето за подобна стъпка е огромна промяна за администрацията на премиера Виктор Орбан. Той и съюзниците му многократно заплашваха да преразгледат членството на страната в ЕС заради честите ѝ конфликти с блока, свързани с притеснения за корупция и върховенството на закона.

„ERM II е нещо, което всеки разумен човек, мислещ за фискална или парична политика, трябва да обмисли“, коментира Варга пред журналисти в Будапеща. Той допълни, че присъединяването към еврозоната в момента не е в дневния ред на правителството и „не му е дошло времето“ точно сега.

За да се присъедини към ERM II, всяка страна трябва да получи одобрение от финансовите министри на страните от еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) и министрите и централните банки на страните извън еврозоната, които участват в механизма.

Присъединяването към валутно-курсовия механизъм може да направи Унгария по-конкурентоспособна предвид експозицията ѝ към еврозоната, каза Варга. Той добави, че правителството прави преглед на условията, които е приела Хърватия, за да се присъедини към ERM II преди планираното приемане на еврото догодина.

Варга говори след срива на форинта до рекорд във вторник, с който унгарската валута увеличи загубите си до над 13% тази година. Това я поставя на трето място сред най-слабо представящите се нововъзникващи пазари след аржентинското песо и турската лира.

Той също така подлага на натиск централната банка, като стимулира вече високата инфлация. Макар че централната банка съобщи миналия месец, че прекратява кампанията за затягане на паричната политика, заради която ключовата лихва стигна до ниво от 13%, най-високото в ЕС, ръстът на цените на потребителските стоки достигна 26-годишен връх от 20% през септември.

Правителството се бори и със задълбочаващи се двойни дефицити с поскъпването на вноса на енергия, въпреки че според Варга заздравяването на бюджета е приоритет. Той допълни, че фискалният дефицит тази година може да достигне 4,9% от брутния вътрешен продукт, което е под ревизираната прогноза за 6,1% заради допълнителните покупки на газ.

Унгария планира да финансира дефицита си предимно от местния пазар. Условията в момента „не са добри“ за голямо емитиране на облигации на международните пазари, тъй като силният долар и ръстът на лихвените проценти в света оскъпяват прекомерно този дълг, каза Варга. Доходността по местните държавни облигации в момента надвишава 10%.

Той допълни, че правителството няма проблем да плаща за чуждестранни облигации с настъпващ падеж тази година и през 2023 г., с което заем от Международния валутен фонд става ненужен.