Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви, че инфлационните очаквания трябва да останат стабилни и че обществото трябва да знае, че инфлацията ще бъде върната обратно към целта, съобщава Bloomberg.
„Предвид тази изключителна несигурност това, което ние, централните банкери, трябва да направим, е да приложим парична политика, която стабилизира очакванията, така че те да останат обвързани с целта“, каза тя в Банкок в петък.
„Трябва да сигнализираме на обществото, на наблюдатели, на коментатори, че във всички сценарии инфлацията ще се завърне към средносрочната цел навреме. Това е най-доброто нещо, което можем да направим в текущата среда“, заяви Лагард на конференция, организирана от Централната банка на Тайланд и Банката за международни разплащания.
Всички погледи са насочени към срещата на ЕЦБ на 14-15 декември, когато централните банкери ще решат дали да увеличат за трети пореден път основната лихва с 0,75 процентни пункта, или да забавят темпа. Миналия месец инфлацията даде основание за по-малък ход, забавяйки се за пръв път от година и половина.
По-рано тази седмица Лагард каза, че би била изненадана, ако ръстът на цените е достигнал върха си. Някои от по-ястребово настроените ѝ колеги предупреждават да не се прекратява преждевременно кампанията за връщане на инфлацията обратно под контрол.
В петък в Банкок Лагард предупреди, че перспективите ще останат несигурни още известно време. „Преминаваме през много, много предизвикателни времена, в които основата под краката ни се мести“, каза тя.
Лагард заяви, че силата на долара има по-малко влияние върху еврозоната, отколкото върху развиващите се икономики.
„Конвенционалната мъдрост ще ви каже, че не се стремим към конкретен обменен курс“, каза тя. „Очевидно следим и сме много внимателни към редица обменни курсове и следим особено внимателно поскъпването на долара“.
Лагард заяви, че фискална политика, която е временна, целенасочена и приспособена, може да изиграе важна роля в смекчаването на удара върху Европа от енергийната криза.
Това може да „помогне да се облекчат енергийните шокове и да се ограничат инфлационните очаквания“, каза тя. „Фискални политики, които създават излишно търсене в икономики с ограничено предлагане, може да принудят паричната политика да се затегне повече от иначе необходимото. За съжаление, поне в момента, някои от фискалните мерки, които анализираме от много от правителствата в еврозоната, сочат към втората категория, а не към първата“.


Колко ще струва животът в България през 2027 г.?
Едва 57% от възрастните у нас са преминали през профилактичен преглед през 2025 г
Българите първо се отказват от здравето си, когато парите свършат
Силни ветрове, мъгли, рязко затопляне и гръмотевици очакват България през новата седмица
3059 евро средна заплата в медиите, едва 908 евро в хотелите и ресторантите
Нова платформа предлага финансова гаранция от 10 хил. евро срещу грешки на AI
Защо скандалът в Nvidia всъщност може да се окаже скандал с Тръмп
Пешеходната вече „Оксфорд Стрийт“ в Лондон съдържа послание за Великобритания
Икономическото отваряне на Венецуела постепенно връща младите таланти
Пазарите, а не правителствата, разрешиха кризата с критичните суровини
Всеки трети нов автомобил в България е хибрид, всеки десети - EV
Honda CR-V се готви за драматична промяна
Кралско Lamborghini Diablo е изложено за продажба
От ваничка за крака до въздушно оръдие: 10-те най-странни нови опции в автомобила
Защо завиването на четирите колела променя геометрията на автомобила
В Деня на жертвите по пътя: Пиян и дрогиран полицай прегази момиче в Драгоман
Зеленски: Съюзниците ще определят европейската позиция в преговорите за мир
Естония затваря всички гранични пунктове с Русия
От Ботевата чета до Шипка: Необикновената съдба на Димитър Пенев