Трупането на кеш от японските компании ги превърна във финансова мишена

По празниците се навършват 10 години, откакто Шиндзо Абе се завърна на власт и впоследствие се превърна в най-дълго управлявалия министър-председател на Япония, пише бизнес редакторът за Азия на Financial Times Лио Люис.

Програмата за икономическо съживяване „Абеномика“ на покойния лидер, заедно с режима на екстремно количествено облекчаване, който Японската централна банка (ЯЦБ) наложи от 2013 г., трябваше да стимулират корпоративните инвестиции, да насърчат фокусирането върху акционерите, да повишат заплатите и като цяло да преразпределят планините от кеш, държани от огромния брой листнати на борсата компании в страната. За известно време инвеститорите харесаха и повярваха в това.

Десет години по-късно балансите на Япония ООД са упорито пълни с пари и сочат, че корпоративният инстинкт за натрупване (за добро или лошо) може никога да не бъде преодолян.

Огромните 40% от нефинансовите компании в широкия индекс Topix на Токийската фондова борса ще завършат тази година с нетен кеш от над 20% от собствения си капитал, отбеляза стратегът на CLSA Никълъс Смит. Съотношението на компаниите, трупащи пари, е с пет процентни пункта по-високо, отколкото беше, когато Абе и управителят на ЯЦБ Харухико Курода поеха постовете си. Тогава, добавя Смит, японските банки отпускаха 71% от своите депозити като кредити; сега - само 63 на сто. Всичко това би било забележително при всякакви обстоятелства, но е изумително след шоковете от глобална пандемия и енергийна криза.

Има много начини, по които японските компании оправдават пълните си хазни. Най-добрите висшисти – в условията на все по-затягащ се пазар на труда – все още избират компании въз основа на тяхната възприемана финансова стабилност. Пандемията доказа категорично, че непредсказуемите екзистенциални заплахи могат да изскочат отвсякъде. Компании със задгранични амбиции за сливания и придобивания, които бяха дълбоко замразени от Covid-19, ще погледнат на натрупания кеш като резерв за сделки. Една по-рестриктивна политика на ЯЦБ може да причини огромна финансова болка. Геополитическото отделяне и преформатирането на веригите за доставки ще поемат огромни инвестиции през следващите години. И така нататък. Някои инвеститори може в един нестабилен и рецесионен свят да изберат да възнаградят това.

Но проблемът, с който японските компании ще се сблъскат през 2023 г., е, че купчините им пари ги превръщат във финансова мишена, свързана с плановете на правителството за историческо увеличение на разходите за отбрана и надеждата му, че значителното повишаване на заплатите ще даде тласък на икономиката.

По отношение на отбраната, правителството каза, че ще обмисли вдигане на корпоративните данъци, за да плати увеличената цена за гарантиране на сигурността на Япония срещу все по-предизвикателния Китай. Ранното недоволство от страна на компаниите беше срещнато от видни коментатори, които твърдяха, че корпоративният сектор „дължи“ поемането на част от финансовата тежест на страната, която ще защити своите фабрики и офиси.

Що се отнася до заплатите, целта приема формата на напрегнати преговори за вдигане на заплатите през пролетта. В продължение на четвърт век японските компании поддържаха стагниращи заплати: всичко, което трябваше да правят, беше да държат заплащането много малко над инфлацията в една фундаментално дефлационна икономика. Ако компаниите не успеят да повишат заплатите по-съществено сега, когато цените се покачват рязко в чувствителни области като пресните храни, те ще бъдат обвинени в нарушаване на обществения договор.

Япония ООД до голяма степен сама си създаде тази ситуация: в продължение на десетилетия главните изпълнителни директори обясняваха трупането на кеш с аргумента, че вниманието им към интересите на акционерите е равно на това към персонала и обществото. През следващите няколко месеца те ще бъдат призовани да докажат това твърдение. Ако се противопоставят твърде много на данъка, ще им бъде по-трудно да избегнат повишаването на заплатите и обратното.