Как ерозира бизнес моделът на Швейцария? 

За UBS работят повече от 72 хил. души по целия свят, а за Credit Suisse - все още 50 хил. Според статия на Financial Times до една трета от общо над 120 хил. работни места може да бъдат закрити, много от тях в инвестиционното банкиране и на родния швейцарски пазар. Асоциацията на банковите служители изрази „шок" след продажбата на Credit Suisse и призовава UBS да прояви сдържаност при съкращаването на персонала. Бургхоф също е убеден: „Служителите са изправени пред трудни времена“. 

Самият размер на UBS, чийто баланс възлиза на над 1,5 трилиона долара, може да се превърне в проблем за Швейцария в дългосрочен план. Дори ръководителят на SNB Томас Йордан потвърждава това: „UBS ще бъде много голяма банка и въпросите за конкуренцията ще станат актуални в Швейцария в бъдеще“. 

Професорът по финанси Брис обаче призовава Швейцария да действа бързо: „Монополите винаги са лоши за клиента“. Той казва, че Credit Suisse е особено силна в кредитирането на малки и средни предприятия. „Ако те загубят достъп до кредити или капитал, това ще има много негативно въздействие върху швейцарската икономика", предупреждава финансистът. Дори търговията със суровини, друга многомилиардна индустрия в Швейцария, се притеснява за дългосрочния достъп до капитал.

Концерни като Glencore, Vitol или Gunvor реализираха рекордни печалби през миналата година. Но за да осъществяват печелившия си бизнес, Credit Suisse и UBS им предоставяха необходимите кредитни линии.

Малко вероятно е най-големите играчи да загубят достъпа си до капитал, каза Гийом Вермерш, финансов директор на търговската къща Mercuria по време браншовата конференция FT Commodities Summit. „Повече се притеснявам за по-малките нишови търговци или за средните компании в Швейцария като цяло, които обикновено разчитат на тези две банки“. 

Примерът показва още веднъж, че финансовият сектор все още е важен стълб на швейцарската икономика. По данни на Швейцарската централна банка UBS и Credit Suisse заедно притежават активи, възлизащи на до 140% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Според проучване на Boston Consulting Group (BCG) алпийската република все още е най-важният финансов център в света за трансгранично управление на богатството. Според проучването чужденците са депозирали 2,5 трилиона долара в Швейцария.

Но още през 2026 г. Швейцария може да загуби статута си на най-важното убежище за офшорни активи в полза на Хонконг, очакват експертите на BCG. Проучването е публикувано преди драмата около Credit Suisse. Професорът по финанси Брис от IMD Lausanne очаква, че прибързаното спешно сливане, чрез което акционерите и кредиторите на някои облигации загубиха милиарди, вероятно ще засили тенденцията.

По-специално, непрозрачните преговори относно условията на сделката предизвикват недоверие. „Преплитането на централната банка, финансовия надзор, политиците и банките се възприема от другите страни като крони капитализъм", казва Брис. Той уточнява: „Това, разбира се, не е така, но клиентите и акционерите остават с такова впечатление, например в арабските страни или в Азия. И именно там са основните щети“. 

Към това се добавя и следното: в тези региони богатите хора следят внимателно какво се случва с богатството на руснаците, скрито в Швейцария. По данни на Асоциацията на швейцарските банкери около 200 млрд. швейцарски франка са скрити в швейцарски сметки от хора с руски паспорти. Тъй като руските банки са изключени от глобалната платежна система Swift, руските граждани срещат трудности при прехвърлянето на активите си обратно в родината си.

Имущество, принадлежащо на санкционирани олигарси на стойност над 7,5 млрд. швейцарски франка, е замразено от Швейцария. Хора като милиардера Андрей Мелниченко, мажоритарен акционер на производителя на торове „Еврохим" и на компанията за въглища и електроенергия „СУЕК", които дори имат основно жилище в Швейцария, вече не могат да влизат в луксозните си вили в Сен Мориц и на други места.

В същото време Швейцария е изправена пред обвинения, че отговорният Държавен секретариат по икономическите въпроси (Seco) не прави достатъчно, за да проследи активите на олигарсите. Посланикът на САЩ в Швейцария Скот Милър наскоро се изрази не толкова дипломатично в интервю за Neue Zürcher Zeitung: „Швейцария може да блокира още 50 до 100 млрд. евро". Той едва ли е скрил искането си за по-голяма ангажираност от страна на Берн: „Санкциите са толкова силни, колкото е силна политическата воля зад тях“. 

Отминалите велики моменти на дипломацията

Сигурността на чуждестранните активи обаче не е единствената основна компетентност на Швейцария, за която напоследък се появиха съмнения. Подобно е положението и с дипломацията. Засега неутрална Швейцария преживява последния си велик момент на 16 юни 2021 г. Доверието на самите швейцарски е също накърнено. Снимка: Bloomberg

Тогавашният президент на Конфедерацията Ги Пармелен прие президента на САЩ Джо Байдън и държавния глава на Русия Владимир Путин в Женева, швейцарската столица на ООН. Правителството на конфедерацията описа Пармелен като „строител на мостове" между съперниците от Москва и Вашингтон. Гордостта беше недвусмислена.

Но след началото на руската война срещу Украйна през февруари 2022 г. е ясно, че ако Швейцария някога е успяла да изгради политически мостове между Вашингтон и Москва, те отдавна са разрушени. А вековният неутралитет на страната, който ѝ донесе и домакинството на срещата на върха между Путин и Байдън, все повече се превръща в бреме.