Може би свикваме с високата инфлация и това е лоша новина 

Миналата есен американците и европейците бяха обсебени от инфлацията. Темата доминираше по време на междинните избори в САЩ. Според Gallup един от всеки пет анкетирани я нарече тогава „най-важния проблем на страната“.

Тези дни вниманието им е насочено другаде. Само 9% от анкетираните от Gallup сега определят инфлацията като най-важния проблем - след правителственото лидерство и „икономиката като цяло" и точно преди имиграцията и оръжията. Тя почти не е засегната в борбата на Вашингтон за повишаването на тавана на дълга.

Добри новини? Може би не. Може би това означава, че хората свикват с по-високата инфлация, което би било много лоша новина. Колкото повече хора се държат така, сякаш високата инфлация ще остане, толкова по-вероятно е тя да остане. Това би принудило Федералния резерв да избира между предизвикването на потенциално дълбока рецесия, за да принуди инфлацията да се понижи, или отказа от целта си за инфлация от 2%, пише в свой анализ The Wall Street Journal. 

Министерството на труда съобщи в сряда, че потребителските цени са нараснали с 4,9% през годината до април, което е най-ниското ниво от две години насам и е значително по-ниско от 9,1% през юни миналата година, най-вече защото цените на бензина са намалели. Този спад помага да се обясни защо хората не са толкова обсебени от инфлацията, въпреки че все още са притеснени повече, отколкото преди пандемията.

И все пак инфлацията все още е проблем. Базисната инфлация, която изключва храните и енергията, е по-добър показател за основните ценови тенденции от общата инфлация. През април базисната инфлация е 5,5%, което е спад спрямо 5,6% през март. На месечна база базисните цени се повишиха с 0,4%, което се равнява на 5% на годишна база, в съответствие с последните четири месеца. Според независимия анализатор Омаир Шариф, като се изключат цените на жилищата, основните цени на услугите, които Фед наблюдава отблизо, са поскъпнали с доста по-приемливите 0,1% за месеца. Заплатите, които оказват силно влияние върху цените на услугите, нараснаха с 4% до 5% през първите четири месеца на годината, което е твърде висок ръст, за да съответства на 2% инфлация.

Защо инфлацията започна да се ускорява преди няколко месеца?

Първоначалният отскок на инфлацията имаше два основни източника: свързаните с пандемии и войни смущения в предлагането на стоки, услуги и работна ръка и федералните стимули и почти нулевите лихвени проценти, които стимулираха търсенето.

Тези фактори до голяма степен вече са отшумели. Веригите за доставки функционират нормално. Предлагането на работна ръка в по-голямата си част се е възстановило, като коефициентът на участие на работната сила вече е в съответствие с предпандемичната си тенденция. Цените на бензина се върнаха на равнището отпреди нахлуването на Русия в Украйна. Що се отнася до търсенето, фискалните стимули изтекоха, а от март 2022 г. насам Фед повиши целевия си краткосрочен лихвен процент от близо до нулата до между 5% и 5,25%.

Теорията отпреди две години беше, че щом тези преходни фактори на търсенето и предлагането отзвучат, инфлацията ще се върне към целта от 2%. И наистина, някои цени се понижиха, наемите на апартаменти нарастват по-бавно, а работодателите не са толкова отчаяни в търсенето на служители.

Но тази теория винаги имаше уговорка: колкото по-дълго време отнемаше отшумяването на тези преходни фактори, толкова по-голям беше рискът хората да се приспособят към по-бързото нарастване на цените и заплатите, което можеше да ги направи самодостатъчни. Това може би вече е в ход.

„Започваме да наблюдаваме процес, при който устойчиви и големи инфлационни шокове започват да се отразяват на определянето на цените и заплатите", казва Брус Касман, главен икономист в JPMorgan Chase. „Въпреки че цените на енергоносителите се понижиха и растежът не е силен, ценовата мощ и маржовете на печалбата са по-силни от очакваното“. 

Психологията на определяне на цените и заплатите често се извежда от очакванията за бъдещата инфлация. Представителите на Фед се успокояват, като отбелязват, че дългосрочните очаквания, т.е. за пет до десет години напред, все още са близо до 2%.

Но убеждението на централните банкери, че дългосрочните очаквания предсказват поведението по-добре от краткосрочните, почива на слаба емпирична основа. Ако те грешат, тогава фактът, че според Мичиганския университет едногодишните очаквания на потребителите са за над 4% почти непрекъснато в продължение на две години, е доста зловещ фактор. Фирмите, които реално определят цените, също очакват инфлация над 5% през следващата година според проучване на икономистите Оливие Койбион и Юрий Городниченко.