Колко търпеливи ще бъдат турците, докато централната банка обръща курса?

Турците няма да си отдъхнат от рязко увеличаващите се разходи за живот това лято, тъй като икономисти очакват цените да се повишат с до 8,5% през август, затруднявайки още повече Анкара, която поема по трудния път към по-ортодоксални политики, пише Ройтерс.

Устойчивият инфлационен натиск, предизвикан от поевтиняването на лирата и повишаването на данъците, се усеща в момент, в който новият финансов министър, назначен от президента Реджеп Тайип Ердоган, и гуверньорът на централната банка обръщат курса на политиката, включващ и повишаване на лихвените проценти, които се очаква да забавят търсенето в страната.

Затягането на паричната политика след години на агресивно понижаване на лихвените проценти има за цел да забави инфлацията до средата на 2024 г. Същевременно обаче „обратният завой“ удари валутата и принуди властите да молят вече изтощените домакинства да бъдат търпеливи.

През юли потребителските цени се повишиха с близо 10% в резултат на по-високите данъци на данъците и отслабването на турската лира. Този месец петима икономисти прогнозират ръст между 5,5% и 8,5%, като последиците от повишаването на данъците в средата на юли ще се усетят със забавяне през август.

Икономистите заявиха пред Ройтерс, че хранителните продукти ще поскъпнат този месец заради увеличението на данъка върху горивата от 16 юли, което трябваше да генерира 1,12 трлн. лири (42,2 млрд. долара), които да бъдат прибавени към бюджета, след като земетресенията през февруари и изборите през май увеличиха разходите.

В резултат на по-високите данъци цените на бензина се повишиха с 45% до 36 лири за литър. Отделно от това тази седмица услугите на обществения транспорт и такситата поскъпнаха с 51 % в Истанбул, а цените на такситата за къси разстояния се увеличиха със 75 %.

Предишният стремеж на Ердоган да намали лихвите ускори годишната инфлация до 25-годишен връх от над 85% миналата година и доведе до силен държавен контрол над лирата.

Въпреки това, след като беше преизбран през май, Ердоган, изправен пред нестабилната икономика и изчерпани резерви, назначи нов кабинет, за да промени политиката си. От тогава до сега централната банка под ръководството на новия гуверньор Хафизе Гайе Еркан повиши лихвите с 900 базисни пункта и лирата поевтиня с 26%.

Ердоган има доверие на финансовия министър и гуверньора на централната банка

Въпреки че в миналото Ердоган открито се противопоставяше на по-високите лихви, новият гуверньор обеща да продължи със постепенното затягане на паричната политика.

И все пак, отчасти заради обезценяването на валутата централната банка очаква годишната инфлация да се ускори до второто тримесечие на 2024 г., когато ще достигне връх от над 60%, предизвиквайки още по-голямо напрежение в разходите за живот на турците.

Ердоган публично подкрепя целта за намаляване на инфлацията до едноцифрена стойност, но в понеделник заяви, че в същото време правителството „никога не би направило компромис“ със заетостта и икономическия растеж.

Някои анализатори изразиха съмненията си доколко той ще позволи да бъдат повишени лихвите и растежът да се забави, особено като се имат предвид местните избори в цялата страна, насрочени за март, което накара финансовия министър Мехмет Шимшек да изтъкне, че има пълната подкрепа на Ердоган.

Запознат с въпроса турски официален представител заяви, че постепенното затягане има за цел да запази растежа и да предотврати трусовете в заетостта и икономиката.

От Moody's заявиха, че може да повишат кредитния рейтинг на Турция, ако преходът към ортодоксалността се окаже устойчив. И все пак, тъй като това ще забави растежа, от агенцията заявиха, че „основното предизвикателство е да се намери балансът  между необходимостта от решителни действия... и политическия императив за поддържането на стабилен икономически растеж напред във времето“.

Резултатите при новите ръководители са по-добри

Откакто Шимшек и Еркан поеха ръководството преди два месеца, икономисти казват, че Турският статистически институт (TUIK) е публикувал данни с по-висококачествени измервания на цените.

Отчитането на месечната инфлация от 9,5% през юли „напълно отразява промените в данъците и цените на горивата, отбелязвайки ясна разлика между качеството на данните за юни и юли в сравнение с тези от началото на годината“, посочи икономист, пожелал да остане анонимен, тъй като въпросът е деликатен.

От 2018 г. насам някои икономисти и опозиционни политици критикуват данните на TUIK на базата на това, че според тях те не съответстват на цените на пазара.

След като години наред се разминаваше с пазарните очаквания, миналия месец централната банка ги оправда, като повиши прогнозата си за годишната инфлация в края на 2023 г. до 58,0% от предишните 22,3%.