Политическите трусове задълбочават икономическите проблеми на Европа

Политическата криза във Франция и Германия е спънка за усилията за модернизиране на изпитващата затруднения европейска икономика и затруднява компаниите при вземането на решения за инвестиции, от които се нуждаят, за да се конкурират на световно ниво, пише Ройтерс.

Падането на правителствата в Германия и Франция, двете големи икономики, които от десетилетия са двигател на Европейския съюз (ЕС), се случва точно когато регионът трябва да се справя с връщането на Доналд Тръмп в Белия дом и нарастващото търговско напрежение с Китай.

От френските производители на коняк, които са изправени пред китайски мита, до германските производители на компоненти, които очакват яснота за промишлената стратегия на Европа за електромобилите, моментът не можеше да е по-неподходящ.

В 27-те страни членки на блока малцина не са съгласни, че икономиките на региона трябва да се реформират, ако искат да генерират богатството, което е необходимо за издръжката на застаряващото население от 450 млн. души. Но повече от всякога въпросът е дали политиците могат да постигнат това.

„Френската криза, заедно с германската, не бива да забавя прилагането на икономическите реформи“, коментира пред Ройтерс Енрико Лета, автор на доклад от 147 страници, поръчан от ЕС тази година, за слабостта на икономиката на региона.

Падането на правителството на френския президент Еманюел Макрон в сряда, само няколко седмици след рухването на германската коалиция, е „потенциален метеорит“ за финансовата стабилност в региона, който се бори с висок дълг, предупреждава той.

Макар че много европейци не биха сменили качеството си на живот и социалните си предпазни мрежи с тези на американците, Старият континент изостава от САЩ от гледна точка на икономически растеж на човек от населението от финансовата криза през 2008 г.

Причините за това може да се търсят във всичко – от слабата производителност до фрагментираните капиталови пазари и по-широкия банков сектор. Същевременно санкциите срещу Русия, наложени след нашествието в Украйна, лишиха европейските промишлени компании от евтини енергийни източници.

С възхода на крайнодесните и твърдолинейните леви партии е по-трудно да се постигне консенсус в националните парламенти и в европейските институции, затова перспективите за действия относно дългосрочните недостатъци на Европа не са големи.

Несигурността, породена от рухването на германското коалиционно правителство, е „отрова за нас“, казва Аксел Петруцели, ръководител на съвета на работниците в завод на доставчика на автомобилни части Bosch в Щутгарт. Неговата компания очаква спешно яснота за германската промишлена политика, особено относно становището на Берлин към сектора на електромобилите, но тя няма да дойде преди изборите през февруари.

Обединени за търговията?

Националният авиопревозвач Lufthansa е изправен пред сходно мълчание от Берлин относно призива му за намаление на летищните такси, които са много по-високи, отколкото в други страни в Европа. Един от ръководителите на компанията казва, че тя дори може да премести дейностите си към по-евтини центрове като Рим.

Френският производител на самолетни двигатели Safran съобщи миналата седмица, че политическата стабилност е била ключов фактор в решението, което ще вземе в началото на следващата година за мястото на новия си завод за карбонови спирачки, като в списъка с потенциалните страни за това са САЩ и Канада, наред с Франция.

Освен това неуспехът на френския парламент да постигне съгласие за бюджета за 2025 г. повишава перспективите за удължаване на ограниченията за разходите в тазгодишния бюджет като извънредна мярка, въпреки че инфлацията повишава повсеместно разходите.

„В отбраната това ще създаде натиск“, коментира главният изпълнителен директор на Safran Оливие Андрие пред репортери. „Освен това не мога да кажа къде ще се стовари натискът и как ще се справи с това министерството на отбраната“, допълва той.

Очаква се икономиката на Европа да нарасне едва с 1% тази година, затова много от надеждите се насочват към разходите на потребителите, които да поведат възстановяването догодина, тъй като повишенията на заплатите увеличават доходите на домакинствата. Но това предполага, че купувачите няма да започнат да се притесняват.

„Подобна политическа обстановка не насърчава потреблението като цяло и особено по-значими покупки като нови автомобили“, коментира Марк Мортюрю, главен изпълнителен директор на френското автомобилно лоби La Plateforme automobile (PFA).

Европа се гордее с отворената си икономика, ориентирана към търговията. Тъкмо с търговията са свързани най-непосредствените предизвикателства.

Ходът на Китай през октомври да наложи антидъмпингови мита върху европейския износ на бренди, дни след като ЕС обяви мита върху вноса на китайските електромобили, може да е катастрофален за сектора, съобщи френската асоциация на производителите на коняк BNIC.

„Вотът на недоверие... не бива в никакъв случай да блокира тези извънредни стъпки, от които зависи оцеляването на много от нашите членове“, допълни BNIC, имайки предвид обещанието на Макрон да реши спора с Китай.

Заплахата на Тръмп да наложи мита от най-малко 10% върху целия американски внос е изпитание за солидарността на Европа в решението как да се отнася към тези заплахи и как да отговори, ако Тръмп действително ги изпълни.

Но всичкото наследено напрежение в търговската политика на Европа – отделните страни се стремят да защитят най-важните сектори за местната си икономика, бяха жестоко показани миналата седмица с инициираната от ЕС търговска сделка с Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай и Боливия.

Сделката, която беше обявена за най-голямата търговска сделка в историята, ако бъде финализирана, противопостави германския интерес в намирането на нови пазари за автомобилите и машините му срещу френския интерес за защита на земеделския му сектор от вноса.

Засега политическите промени в Париж и Берлин правят окончателната му съдба още по-неясна. Както казва френски дипломатически източник: „Това не е краят на историята“.