Светът се готви за наплив от евтини китайски стоки след последните ходове на САЩ

Гигантските мита на американския президент Доналд Тръмп срещу Китай заплашват да създадат нов проблем за световната икономика, която вече е подложена на стрес заради търговията: поток от китайски стоки на стойност 400 млрд. долара, които търсят нови пазари, пише Wall Street Journal.

САЩ обявиха в сряда, че от 9 април китайският внос ще бъде обложен с мита от средно около 70%. Новите налози вероятно ще доведат до повишаване на цените в САЩ на продукти, вариращи от потребителска електроника и играчки до машини и основни компоненти за производството.

Тази висока митническа стена обаче рискува да пренасочи и част от китайския износ към световния пазар, вече залят от произведени в Китай стоки, срещу които се борят редица световни икономики, посочват икономисти. Други големи износители, като Виетнам, Южна Корея и Япония, също биха могли да се сблъскат с увеличаване на пречките пред износа си, тъй като разходите на САЩ за внос намаляват, а износът им се насочва към нови дестинации.

Икономистите отбелязват, че подобни ефекти на доминото подчертават как търговските войни могат бързо да ескалират, привличайки все повече държави с ответни мерки и засилване на защитните бариери.

„Истинските фойерверки тепърва предстоят“, казва Майкъл Петис, професор по финанси в Пекинския университет.

Тръмп обяви в сряда плановете си за налагане на мита на редица търговски партньори на Вашингтон, които обвинява, че се възползват от САЩ, като увеличават износа си, докато поддържат високи собствените си бариери.

Китай, считан от мнозина около Тръмп за главния геополитически враг на САЩ, беше засегнат особено силно. Китайският внос ще бъде обложен с мито от 34%. Тази нова митническа ставка се прибавя към налога от 10%, наложен през февруари, още 10%, добавени през март, и редица други мита, наложени по време на президентството на Джо Байдън и първия мандат на Тръмп. Според икономисти това повишава средната ставка върху китайския внос до около 70%.

За другите държави ще бъде трудно да поемат китайския износ, който обикновено се насочваше към огромния американски пазар. По данни на Бюрото за преброяване на населението през 2024 г. САЩ са внесли китайски стоки на стойност около 440 млрд. долара. По данни на International Trade Centre – агенция на ООН и Световната търговска организация, през 2023 г. Китай е източник на една пета от внасяните в САЩ продукти от желязо и стомана, на повече от една четвърт от внесената електроника, на една трета от внесените обувки и на три четвърти от внесените играчки. 91% от вноса на чадъри в САЩ идва от Китай.

Малко вероятно е китайският внос в САЩ да спадне до нула за една нощ. Потребителите може да успеят да намерят алтернативи на някои продукти, произведени в Китай, но не и на други, а производителите възлагат голяма част от производството си на китайски заводи. Дори и да произвеждат стоки у дома, те често внасят части и основни материали от Китай, които трудно могат да бъдат намерени другаде.

По-ниските разходи на САЩ за китайски внос означават, че непродадените стоки трябва да отидат някъде другаде. Въпреки това нарастващият китайски износ вече увеличава напрежението между Китай и големите световни икономики и може да се увеличи още повече, ако износителите се опитат да насочат това, което е било предназначено за САЩ, в други държави.

Откакто Тръмп започна търговската си война през 2018 г., Китай е бил обект на почти 500 антидъмпингови решения и разследвания, според Global Trade Alert, базирана в Швейцария организация с нестопанска цел, която следи световната търговска политика.

Китайският лидер Си Дзинпин налива инвестиции в производството, за да подкрепи модерните технологии и да подсили растежа на фона на епична криза в имотния сектор и слаби потребителски разходи. В резултат на това износът рязко нарасна, тъй като компаниите търсят чуждестранни купувачи, които да погълнат стоките, които не могат да продадат у дома. Миналата година Китай отбеляза търговски излишък от 1 трлн. долара. В отговор на това държавите се опитаха да защитят националните си индустрии от китайските по-евтини продукти.

Само през миналата година Бразилия започна антидъмпингови проверки на вноса от Китай на подкожни игли, оптични влакна, небулизатори и полиестерни мрежи. Мексико и Канада стартираха разследвания срещу алуминия, стоманата и химикалите. В същото време Агенцията за защита на търговията на Обединеното кралство препоръча багери от Китай да бъдат обложени с антидъмпингови мита в размер до 84% след засилен внос, а Европейският съюз (ЕС) повиши митата върху китайските електромобили след разследване, което заключи, че китайските производители на автомобили са получавали големи субсидии.

С повишаването на митата от страна на САЩ „просто няма други големи пазари, които да могат лесно да поемат огромния мащаб на производствения капацитет на Китай“, казва Брад Сетсър, старши сътрудник в Council on Foreign Relations и бивш служител на Министерството на финансите на САЩ.

Един от начините за намаляване на търговското напрежение е Китай да увеличи разходите си у дома, което би помогнало за увеличаване на промишленото производство и за поглъщане на по-голям внос от други държави, казват икономисти.

Пекин обяви, че планира да вземе повече заеми и да харчи повече, за да подкрепи растежа и да увеличи потребителските разходи. Но като се има предвид неочакваният мащаб на митата на Тръмп, икономистите смятат, че вероятно ще трябва да направи повече, например да намали лихвите, да увеличи допълнително държавните заеми и да намери начини да съживи потиснатото потребителско доверие, може би като сложи край на продължителния спад на пазара на недвижими имоти.

Ю Сянронг, главен икономист за Китай в Citi, заяви, че без повече стимули допълнителните мита ще намалят растежа на Китай с между 0,5 и 1 процентен пункт през тази година.

В четвъртък Пекин заяви, че ще предприеме „решителни“ контрамерки срещу последните мита върху китайски стоки, въпреки че не каза веднага какви са те. В отговор на по-ранните мита на Тръмп Китай отвърна с мита от 15% върху вноса на американско пилешко месо, пшеница, царевица и памук и с мита от 10% върху соята и говеждото месо. Той също така добави редица американски компании в черните списъци за контрол на износа и за корпоративен контрол.

„Историята е доказала, че повишаването на митата няма да реши проблемите на самите САЩ и ще навреди не само на интересите на САЩ, но и ще застраши развитието на световната икономика“, се казва в изявление на китайското министерство на търговията от четвъртък.

Европейският съюз, Япония, Южна Корея, Виетнам и редица други държави също бяха засегнати от нови големи американски налози в сряда. Страните, които не бяха посочени за „реципрочни“ мита от Тръмп, не останаха незасегнати: той заяви, че на 5 април за вноса от всички държави ще се прилага единна митническа ставка от 10%.