БСК: България се намира в ситуация на структурна икономическа слабост

България се намира в ситуация на структурна икономическа слабост, при която инвестициите, реформите и бюджетната ефективност не създават достатъчно стабилни предпоставки за растеж. Оценката й от 28,99, която я поставя в сегмент "слабо представяне" на индикаторния индексограф, и последното 27-о място сред страните в ЕC са ясен сигнал за хронични дефицити в стратегическите ú политики. Това е един от изводите в анализ на данните от индекса на Българската стопанска камара (БСК) "Ефективност на икономическата политика" за 2024 г.

БСК представя индекса за втори път. В основата му стои концепцията за т.нар. "образцов триъгълник на икономическата политика", който включва три стълба: стимулиране на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики. В настоящото издание на индекса е поставен специален фокус върху показателите, включени в първия стълб - "Инвестиции и иновации". 

„България остава сред страните в ЕС с най-ниски нива на икономически показатели като брутен вътрешен продукт на глава от населението, инвестиционна активност и иновационна конкурентоспособност. Тези предизвикателства не само ограничават вътрешния икономически потенциал, но и поставят страната в неблагоприятна позиция спрямо другите държави членки“, каза председателят на БСК Добри Митрев, цитиран в съобщение на организацията. За да преодолее тези предизвикателства и да ускори сближаването с по-развитите икономики на ЕС, България се нуждае от съчетание между краткосрочни мерки и дългосрочни стратегии, които да укрепят икономическата основа и да изградят по-конкурентоспособна и устойчива икономика, смята той.

Основните предизвикателства пред България остават структурните слабости – ограничен достъп до финансиране, неефективно разпределение на публичните средства за наука и научни изследвания, недостатъчна дигитализация в бизнеса, административни бариери и продължаващо изтичане на висококвалифицирани кадри, отчита анализът.

Посочва се, че слабите резултати в инвестициите и иновациите отразяват системно недостатъчно финансиране, слаба връзка между бизнеса и науката и затруднения при привличането на чуждестранен капитал. Неуспешните реформи в регулаторната среда и забавената дигитализация допълнително ограничават потенциала за икономически растеж. Въпреки частичното подобрение в институционалната среда и бюджетната политика реформите остават повърхностни и с ограничено въздействие. Липсата на координация, нестабилната регулаторна рамка и слабата ефективност на държавните разходи продължават да възпрепятстват развитието.

Според БСК без целенасочени мерки за повишаване на производителността, подобряване на търговския баланс и насочване на публичните инвестиции към растеж България ще остане в периферията на ЕС. Необходим е системен подход, който да обедини стабилна инвестиционна политика, иновационна екосистема, устойчива фискална стратегия и ефективно управление на ресурсите.

Анализът показва още, че липсата на структурни реформи и слабата интеграция в европейските иновационни и индустриални вериги възпрепятстват икономическото развитие на България и ограничават възможностите ѝ за догонване. Ето защо без целенасочени усилия за модернизация на индустрията, повишаване на дигиталната свързаност и подобряване на бизнес средата страната рискува трайно да изостане от конкурентните икономики.

Необходима е дългосрочна визия, подкрепена от последователни политики и стратегически инвестиции, за да бъде преодолян този застой.

Според експертите на БСК въпреки предизвикателствата България разполага със стратегически възможности. Развитието на иновационната екосистема, насърчаването на технологичния трансфер и изграждането на стабилна инвестиционна среда могат да изведат страната на по-високо ниво. Това изисква координирани усилия между държавата, бизнеса и академичната общност, подкрепени от ясна визия за дългосрочен икономически растеж. Успешните примери от други европейски държави показват, че стратегическите инвестиции в дигитализация, научноизследователска дейност и инфраструктура могат значително да ускорят икономическото развитие и да привлекат капитал от международните пазари.

Предложения за мерки

В краткосрочен план България трябва да се фокусира върху стабилизиране на средата за инвестиции и иновации, повишаване на адаптивността на бизнеса и създаване на условия за икономически растеж дори в условията на външни сътресения. Това включва облекчаване на административните пречки за инвестиции, привличане и задържане на висококвалифицирани специалисти, стимули за иновации и технологичен трансфер, насърчаване на дигиталната трансформация на бизнеса.

Дългосрочните реформи изискват стратегически подход, последователни политики и устойчиви инвестиции. Те трябва да бъдат насочени към структурни промени в икономиката, научноизследователската дейност и бизнес средата, за да осигурят стабилен растеж и конкурентоспособност. Дългосрочните препоръки включват: цялостна трансформация на образованието и научните изследвания, изграждане на устойчива инвестиционна екосистема, интеграция в международните вериги за добавена стойност, модернизация на ключовата инфраструктура, засилване на устойчивото развитие и прехода към зелена икономика, въвеждане на дългосрочни регулации за въглеродно неутрално производство.