Защо е ограничена статистиката, или колко безнадеждно е международното сравнение на данни

Политиката в областта на климата страда по подобен начин. Държавите измерват капацитета на възобновяемата енергия с различни технологии и дефиниции. Отчитането на въглеродните емисии варира значително, което прави международните споразумения по-скоро упражняващи творческа интерпретация, отколкото смислен ангажимент.

Стратегията за данните на генералния секретар на ООН признава тези проблеми и призовава за „висококачествени, навременни, отворени данни“. Длъжностни лица на ООН одобриха „принципите за международно управление на данните“, които наблягат на ценността, доверието и равенството. Промяната на вкоренените бюрократични практики обаче изисква повече от добри и благородни намерения.

Цифрово спасение?

Спасението може да дойде от Космоса – буквално. Сателитите снимат икономическата активност, без да искат разрешение от правителството: разрастване на градовете, добиви на реколтата, фабрично производство, дори модели на трафик. Мобилните телефони проследяват потоците на населението и икономическото поведение в реално време. Кредитните карти разкриват модели на потребление, които традиционните проучвания пропускат.

Трансформацията на финансовото отчитане на ООН показва какво може да постигне координацията. Всяка агенция преди е следвала свои собствени счетоводни капризи и графици за отчитане. Сега общите формати правят възможен анализ в цялата система, а това е нещо революционно след десетилетията на статистическа анархия.

Националните статистики могат да последват примера. Съвременните формати като SDMX-JSON правят споделянето на данни лесно. Истинските пречки не са технически, а политически: финансовите министерства се придържат към статистическата независимост като тийнейджъри, които си крият паролите на телефоните. Понякога това е с основателна причина – икономиката на Бангладеш например няма особени прилики с тази на Дания, без значение какво предпочита ОИСР.

Стимулите имат значение

Извиването на ръце може да работи по-добре от изпукването на китките. Международните кредитори вече изискват фискална прозрачност и статистическото съответствие лесно може да се присъедини към списъка. Търговските преговарящи са обсебени от графиците за митата, но те биха могли да помислят и за дефинициите на данните. Агенциите за кредитен рейтинг оценяват държавите по управление – съмнителната статистика със сигурност се счита за лошо управление.

Суетата може да се окаже по-силна от принудата. Министрите на финансите мразят да виждат, че страните им не присъстват в глобалните или регионалните класации, а изследователите и икономистите много обичат да класират държавите по различни показатели. Ако една държава изпъкне негативно в индекса за готовност за бизнес на Световната банка или за конкурентоспособност, защото статистиката ѝ е неразбираема, министрите могат внезапно да развият силен интерес към методологичната реформа.

World Economics създаде свои собствени класации за качество на данните, макар и със сериозна ирония. Рейтингите зависят силно от данните за БВП, които би трябвало да оценяват. Това е по-скоро като да оценявате качеството на виното въз основа предимно на алкохолното съдържание – не е съвсем погрешно, но пропуска същината.

Някои страни осъзнават, че приличната статистика носи дивиденти. Кения например си заслужи повишение на рейтинга, а Руанда откри, че надеждните данни подкрепят целия ѝ подход към развитието пред инвеститорите. Тези примери показват, че просветеният личен интерес може да успее там, където международният натиск се проваля.

Цената на хаоса

Това не е просто академична педантичност. Когато основните факти станат въпрос на тълкуване, разумната политика става невъзможна. Как се договаря споразумение за климата, когато държавите изчисляват емисиите по различни методологии? Как да се предотврати финансова криза, когато системният риск означава нещо различно във всяка столица?

Проблемите с данните по света стават все по-големи. Веригите на доставки се вият през континентите, парите се движат на световните пазари за микросекунди, пандемиите игнорират паспортите. Управлението на взаимосвързания хаос изисква съвместима информация, но статистическите системи остават упорито ограничени.

Да се поправи това е спешно. Международните статистически стандарти могат да звучат по-скучно от търговските споразумения или военните съюзи, но те стават също толкова жизненоважни. Алтернативата е светът да се препъва през все по-сложни и тежки кризи, докато спори за основни дефиниции. Така или иначе, проблеми, които не могат да се измерят, не могат и да се решат. В момента световните измервателни инструменти сочат във всяка друга посока, освен в правилната.