Защо е ограничена статистиката, или колко безнадеждно е международното сравнение на данни

Всеки месец по света се публикуват множество статистически данни. Правителствени ведомства бълват данни за брутния вътрешен продукт (БВП), безработицата, инфлацията, дълговете и дефицитите, които се отразяват широко от новинарските емисии. Политиците размахват числата на пресконференции, пазарите се колебаят около публикуването им, анализаторите се надпреварват да обясняват какво означава всичко това.

Въпросът е обаче, че никой не измерва едно и също нещо, пише reinvantage.org.

Безработицата е един пример. В Америка като безработни се определят лица на възраст над 16 години, които не са работили през последния месец. Статистическата служба на Европейския съюз (ЕС) Евростат започва да брои безработните считано от 15-годишна възраст. Някои държави отчитат като заети хора, които може да са работили само един час през последния месец. Други изискват доказателство за подходяща работа.

Резултатът – нивата на безработица се колебаят в зависимост от това кое определение е заложено от статистическите институти.

Друг пример са прословутите данни за БВП на Китай. Докато други икономики влизат и излизат от рецесия редовно, растежът на Китай следва прецизна траектория (последната официална рецесия на страната е през 1976 г.), която би накарала швейцарски часовникар да плаче от завист.

Скептичните икономисти предлагат вместо това да се проследява потреблението на електроенергия или сателитни снимки на нощното осветление. Когато националните данни са толкова съмнителни, че изследователите прибягват до фотографиране на градове от космоса, значи нещо е много сбъркано.

Проблемът е по-дълбок от креативното отчитане на данните. Държавите измерват различни явления, но ги наричат ​​с едно и също име. Методологията на БВП на Америка блестящо улавя икономиката на услугите, но се спъва в неформалния бизнес. Нигерия се отличава в отчитането на неформалната търговия, но се затруднява с финансовите услуги. Да се сравняват икономическите им резултати е като да се оценява способността на рибата да се катери спрямо уменията на маймуната да плува.

Това не са просто академични закачки. Когато инвеститорите се опитват да оценяват развиващите се пазари, те го правят на сляпо. Икономистите по развитие обсъждат нивата на бедност, изчислени с помощта на различни прагове на доходите, дефиниции на домакинствата и периоди на проучване. Преговарящите за климата спорят за данни за емисиите, които държавите изчисляват, като използват несъвместими методологии.

Бригадата по стандартите

Международните бюрократи прекараха десетилетия в опити да подредят тази бъркотия. Статистическата комисия на ООН, основана през 1947 г., издава препоръки, които страните просто игнорират. Тя прилича на директор, чиито ученици са открили, че задържането след училище всъщност не е задължително.

По-обещаваща е инициативата за обмен на статистически данни и метаданни, или SDMX. Този технически стандарт, подкрепен от Световната банка, Международния валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), предоставя общ формат за споделяне на статистически данни. Представете си есперанто за електронни таблици. ООН го благослови през 2008 г. и той стана стандарт ISO 17369 през 2013 г.

SDMX постигна някои забележителни победи. Търговската статистика сега протича по-гладко между държавите благодарение на стандартизираните дефиниции. Целите за устойчиво развитие се възползват от общи рамки за показатели. Огромни части от националните статистики обаче остават заложници на собствените си методологични царства.

ОИСР също се опитва да се бори с това. Нейната база данни обхваща 300 области на политиката с наистина сравними числа в различните страни членки. Успехът обаче идва с една уловка: членството изисква относително богатство и институционално сходство. По-лесно е да се хармонизира статистиката, когато всички започват от приблизително едно и също ниво.

Регионалните органи също постигат известен напредък. Евростат принуждава членките на ЕС да използват съвместими методологии, въпреки че дори тук споровете за дефиниции бушуват относно техническите подробности. Африканският съюз стартира подобни инициативи, макар и със смесени резултати.

Пандемията разкри пукнатините в пълния им блясък

Covid-19 разкри колко безнадеждно е станало международното сравнение на данни. Държавите брояха смъртните случаи по различен начин – някои включваха само смъртни случаи в болници, други добавяха домове за грижи, а някои добавяха и предполагаеми случаи. Изчисленията на свръхсмъртността използваха различни изходни стойности и времеви периоди. Процентът на ваксинация се оказа несравним, когато държавите дефинираха „напълно ваксиниран“ по противоречиви начини.