Перспективата за членство в ЕС вече не е двигател на чуждестранните инвестиции

Интеграция на ПЧИ с ЕС

ЕС остава основният източник на преки чуждестранни инвестиции за Западните Балкани, въпреки постепенната диверсификация през последните години. Във всичките шест икономики страните от ЕС представляват по-голямата част от наличните ПЧИ и значителен дял от годишния приток.

Албания поддържа високо ниво на интеграция с ЕС, който представлява 54,1% от ПЧИ през 2024 г. (54,4% през 2023 г.). Северна Македония консолидира инвестиционната си база в ЕС, като 44% от притока на преки чуждестранни инвестиции и 67% от общия размер на преките чуждестранни инвестиции през 2024 г. идват от страните от блока.

Тенденцията е подобна и в Босна и Херцеговина, като приблизително две трети от общия размер на преките чуждестранни инвестиции произхождат от страни от ЕС. В Косово инвестициите, свързани с ЕС, нарастват до дял от 43,8% през 2024 г. в сравнение с 34,6% през 2019 г. и 42% през 2023 г. Притокът от Германия (19,4%) и Швейцария (18,7%) подчертава продължаващата зависимост от каналите, свързани с диаспората.

В Сърбия интеграцията с ЕС остава значителна. Блокът представлява 37,6% от притока на преки чуждестранни инвестиции през 2024 г. В същото време делът на Китай – сега близо една трета от общия приток, показва зараждаща се двойна инвестиционна ориентация. Черна гора също остава тясно обвързана с ЕС. През 2024 г. 28% от притока на преки чуждестранни инвестиции са с произход от държави членки на ЕС пред Сърбия, Русия и Турция.

В сравнение с по-ранните кръгове на разширяване, днешните Западни Балкани показват по-сдържана инвестиционна реакция на етапите от присъединяването.

Бенчмарк за Централна и Източна Европа: Когато присъединяването все още движеше пазарите

Разширяването на ЕС в началото на този век бележи период, в който инвеститорите реагираха силно на сигналите за присъединяване. Данните от новите държави членки показват, че присъединяването към блока и съпътстващите го реформи е свързано със значително увеличение на преките чуждестранни инвестиции и ръстове на износа и производителността.

Предходни изследвания също така показват, че по-задълбочените стъпки за интеграция, особено започването на преговори за присъединяване, са свързани с по-големи притоци на инвестиции, отколкото в по-ранните етапи. Дори ранните сигнали, като публикуването на графици за присъединяване, съвпадат с ръст на инвестициите, тъй като пазарите очакват бъдеща регулаторна стабилност и институционална конвергенция.

В България, Румъния и Хърватия стъпките за присъединяване към ЕС съответстваха на широко разпознаваема последователност в развитието на преките чуждестранни инвестиции. Кандидатстването за членство съвпадна с умерено увеличение на притоците, докато статутът на страна кандидатка засили тази тенденция в България и Румъния, макар и в по-малка степен в Хърватия предвид по-високите ѝ първоначални нива на ПЧИ.

През 1999 г. например притокът от ПЧИ към България се увеличава до 6% от БВП – почти три пъти повече от средния за периода преди кандидатстването, докато в Румъния достига 2,9%. Хърватия не отбеляза по-нататъшно увеличение през този етап, което отразява по-високата ѝ базова и секторна структура.

Най-изразените увеличения обаче се наблюдават по време на преговорите за присъединяване. Между 2000 и 2006 г. България е имала средно преки чуждестранни инвестиции от 11% от БВП (достигайки пик от 22,9% през 2006 г.). В Румъния са отчетени средно 5% (с максимум 9% през 2006 г., а в Хърватия се поддържа ниво от около 4,8% през периода на преговори 2005-2012 г., с пикове от 7-8%.

В Западните Балкани развитието на преките чуждестранни инвестиции, свързани с присъединяването към ЕС, варира. Сърбия и Северна Македония – и двете във фазата на преговори, показват частични сходства с моделите на етап преговори, наблюдавани в по-ранни случаи на разширяване. Албания и Черна гора, които напредват чрез отваряне на клъстери и затваряне на глави, показват динамика, която се различава от предишните приети членки.

Босна и Херцеговина и Косово, които остават на етап кандидатстване, показват нарастващи тенденции в притока на преки чуждестранни инвестиции, по-сравними с ранните етапи при предишни разширявания на блока.

Продължава на следващата страница