Перспективата за членство в ЕС вече не е двигател на чуждестранните инвестиции

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) остават ключова връзка между Западните Балкани и Европейския съюз (ЕС). ЕС остава основният инвеститор в региона, въпреки че по-тясната интеграция изглежда не се превръща автоматично в по-силни или по-диверсифицирани инвестиции, пише reinvantage.org.

В сравнение с по-ранните разширявания на ЕС в Централна и Източна Европа, сигналите за присъединяване в региона съвпадат с по-разнообразни и по-слабо изразени инвестиционни реакции.

Тези динамики са видими в разликите в нивата на притока, секторния състав и чувствителността към свързаните с ЕС етапи.

Неравномерна динамика

Тенденциите при ПЧИ в Западните Балкани показват нарастващи разлики в начина, по който икономиките реагират на сигналите за присъединяване към ЕС.

Сърбия и Северна Македония преминават през по-ясни ефекти върху доверието, като притокът се увеличава с напредването на интеграцията. Албания и Черна гора, за разлика от тях, регистрират по-висок приток на капитал преди получаването на статут на кандидат или започване на преговори, отколкото през следващите години. Инвестициите често са концентрирани в недвижими имоти и финансови дейности.

Босна и Херцеговина и Косово отбелязаха умерен или числено значителен ръст на инвестициите след стъпките, свързани с ЕС, въпреки че структурните ефекти остават ограничени. Притокът от вложения отново е доминиран от недвижими имоти, свързани с диаспората, а не от експортно ориентирани инвестиции.

За периода 2008–2013 г., преди да получи статут на кандидат, притокът на преки чуждестранни инвестиции в Албания е средно 9,1% от БВП. След 2014 г. този дял достига средно 7,5%, като намалява до 6,9% през периода 2022–2024 г. Инвестициите остават концентрирани във финанси, застраховане и недвижими имоти, като недвижимите имоти представляват най-големия дял от притока през 2024 г.

В Черна гора преките чуждестранни инвестиции преди получаването на статут на кандидат (2008–2011 г.) са средно 22,3% от БВП, като достигат връх от 37,3% през 2009 г. След началото на преговорите за присъединяване през 2012 г. притокът е средно 10,6% (2012–2024 г.), като достига 7,4% от БВП през 2024 г. Недвижимите имоти, както и в Албания, представляват значителен дял.

След получаването на статут на кандидат през 2005 г. притокът на преки чуждестранни инвестиции в Северна Македония достига връх от 8,8% от БВП през 2007 г., преди да се стабилизира средно на около 4%. От 2022 г. насам инвестициите се увеличават до средно 5,7%, като достигат 7% през 2024 г.

Сърбия получи статут на кандидат през 2012 г. и след това наблюдава постоянно нарастване на притока на преки чуждестранни инвестиции. Между 2014 и 2024 г. преговорите за присъединяване съвпаднаха с увеличаване на притока ПЧИ от 4,1% (през 2014 г.) до 7,9% от БВП (през 2019 г.). Инвестициите са основно насочени към производството. През 2024 г. притокът на преки чуждестранни инвестиции се забавя до ръст от 5,6% от БВП и финансира изцяло дефицита по текущата сметка на страната.

Преди да кандидатства за статут на кандидат за член на ЕС през 2016 г., ПЧИ в Босна и Херцеговина беше средно 2,4% от БВП (2008-2015 г.). От 2016 г. до 2024 г. ръстът се ускори леко до средно 2,9%, като през 2022 г., когато страната получи статут, достигна 3,5%. През 2024 г. ПЧИ са 4%, като имат значителен принос за финансирането на външния дефицит.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Косово са средно 5,7% от БВП от 2008 до 2021 г. След кандидатурата на страната за членство в ЕС през 2022 г. притокът се ускорява до средно 8,3% от 2022 до 2024 г. През 2024 г. 93,5% от ПЧИ са насочени към недвижими имоти – до голяма степен задвижвани от диаспората. Значителен е и потокът към финансовите и застрахователните дейности. Такава голяма концентрация в тези сектори показва ограничено въздействие върху експортния капацитет.

Продължава на следващата страница