Икономическият растеж на САЩ през второто тримесечие е бил по-слаб от очакваното, докато инфлацията през юни е останала значително над целта на Федералния резерв, показват публикуваните в четвъртък данни на Министерството на търговията.
Брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с едва 1,5% през периода от април до юни, предава CNBC. Икономистите, анкетирани от Dow Jones, очакваха растеж от 1,8%, след като през първото тримесечие икономиката се разшири с 2,1%.
Спадът в нетния износ, който може да бъде силно променлив от тримесечие до тримесечие, е прикрил силата на основното вътрешно търсене. Потребителските разходи, които представляват около две трети от икономическата активност, са нараснали с годишен темп от 3,2%. В същото време бизнес инвестициите продължават да растат значително на фона на бума в инвестициите в изкуствен интелект (AI).
Докладът показва икономика, която засега успява да преодолее последиците от войната на САЩ и Израел в Иран. Макар конфликтът да доведе до по-високи цени и да повлия негативно върху потребителските нагласи, спадът на цените на бензина в края на тримесечието, заедно с по-високите от обичайното данъчни възстановявания и промоционални продажби, са помогнали за подкрепа на потребителските разходи.
Отделен доклад показа, че ценовият индекс на разходите за лично потребление (PCE) - основният показател, който Фед използва за оценка на инфлацията - е намалял с 0,1% на месечна база, а на годишна е нараснал с 3,7%. Данните съответстват на пазарните очаквания.
Базисният индекс, който изключва цените на храните и енергоносителите, се е повишил с 0,1% спрямо предходния месец, а на годишна база е нараснал с 3,3%. Очакванията бяха съответно за 0,2% месечно увеличение и 3,3% годишен ръст.
Макар че Фед официално използва общия индекс като основен ориентир при определянето на паричната политика, повечето представители на централната банка смятат, че базисната инфлация е по-надежден показател за дългосрочните инфлационни тенденции.
В сряда Федералният резерв запази основната си лихва без промяна в диапазона 3,50%-3,75%. Трима членове на Комисията по парична политика не подкрепиха решението, като предпочетоха повишение на разходите по заемите с 0,25 процентни пункта предвид факта, че инфлацията остава над целта от 2% от години.


Русия се превръща в рай за крадените коли
Търсят концесионер за бъдещата АМ „Черно море“
Увеличават се случаите на COVID във Варна
Завърши Националният турнир по шахмат за хора със зрителни увреждания
Интереси за стотици хиляди евро: Историята на Морската градина на Варна от създаването и до днес
Бордовете на компаниите могат да бъдат инструмент за растеж
Америка не може да си позволи сегашната социална държава при тези лихви и данъци
Наследникът на Лагард начело на ЕЦБ не бива да следва примера на Уорш
IPO-то на Anthropic ще засегне както фондовите, така и кредитните пазари
Maserati внедри виртуален инструктор в GT2 Stradale
Toyota тества нова електрическа платформа
Всички финалисти за „Автомобил на годината“ са електрически
ABT измъкна 720 коня от Audi RS 5
Volkswagen спря новия Golf заради липса на пари
Във Ватикана бе открита изложба на папамобили
Хелоуин хороскоп за всяка зодия
Защо Салма Хайек вече не се старае много за визията си?
Дуа Липа, Ирина Шейк и Сиара донесоха блясък на наградите „Иноватор“