IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Къде се загуби връзката между посланията и пътят към урните?

Политолози, социолози, PR експерти, писатели, общественици и учени дадоха своята версия за рекордно ниската за България избирателна активност

22:25 | 02.10.22 г. 8
Автор - снимка
Редактор

Хората имат очакване за правителство. Така коментира парламентарните избори в специалното изборно студио на Bulgaria ON AIR "Големият залог" политологът и изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов.

По думите му някакви драматични различия в очакванията не се забелязват. Политологът отчете, че в исторически план за България това е рекордно ниска активност. Симеонов припомни, че назад в годините сме наричали ниска избирателна активност дори от 3,5 млн. гласували. След като миналата година гласувахме шест пъти, „единият път заедно с други избори се наблюдава известна умора при хората“. Той е на мнение, че те не са авантюристично настроени и това обяснява защо не са толкова активни.

Има ли лидери

„Най-неприятно изненадани ще бъдат онези партийни лидери, които най-много са си вярвали. Партиите означават програми и понякога философия. Има електорати, които отговарят партийно. Такива, които отговарят мажоритарно, а и такива, които почти свиват образа на лидера. На тези избори гласуват най-твърдите. Те все още не са опиянили някаква периферия, която да гласува лично ориентирано, а не идеологично", коментира политологът.

Експертът по комуникации Любомир Аламанов смята, че през последните години политическите сили избягват поемането на отговорност.

"Посланията прозвучаха кухо. Зад посланията в повечето случаи не стои нищо или фалшива концепция за фалшиво бъдеще – да уплаши, стресне или излъже хората. Посланието трябва да е опаковката, която по разбираем начин да покаже визията. Ако една политическа сила не може да поеме отговорност за думите си, няма как хората да ѝ вярват", заяви той.

Аламанов смята, че при ниска избирателна активност управлението се определя от партийните активи, които са около 1,5 милиона. „Ако ще гласуват 2 милиона – партийните активи определят почти всичко, а ако гласуват 4 милиона души, от партийните активи ще зависи малка част“, отбеляза комуникационният експерт.

На същото мнение е и колегата му Александър Христов, който е категоричен, че хората трябва да гласуват, „за да не се оплакват след това“.

"След започването на появата на спасители в политиката – спасителят е нещо като полубог, спуснат отнякъде. Той се явява да ни оправя, той не участва в дебати, защото няма какво да дебатира с други политически лидери. Той не дава отчети, не отговаря за действията си. Хората трябва да му вярват като в някаква религия. Даже на психологическо ниво хората започват да не разчитат на себе си, а на спасителя", анализира поведението на част от електората Христов.

По думите му  в политиката все по-често влизат интересни хора, които нямат визия за управление. "Политиците и неполитическите хора в политиката започнаха да използват фойерверки. Тук-там изстрелват послания или изпеят някоя песен с идеята да привлекат внимание. Когато зад тези фойерверки няма дългосрочна стратегия, ефектът е краткосрочен", е мнението на пиар експертът.

Психологът доц. Маргарита Бакрачева потвърди, че хората са безкрайно уморени не само от избори.

"Умората рефлектира върху демотивацията, създава загуба на усещане, че нещата зависят от мен. Ако станем неактивни, в дългосрочен план това води до стрес – нещата не се променят, затвърждава се усещането, че нищо не зависи от нас, посочи психологът. – Не са важни конкретните избори, какво избирам, а че си давам сметка, че правя избора, а не оставам в автоматично положение. Това води до възстановяването на усещането за баланс, не намалява мотивацията."

Къде е формулата за обществото

Философът проф. Ивайло Знеполски обясни ниската избирателна активност със синдрома на недоверието. „Няколко избора не доведоха до желания резултат. Имаше големи надежди за промяна, която не се състоя. Обществото води окопна война. Ситуацията е патова – хората не само не вярват, но не знаят какво би трябвало да направят, за да се разреши тази ситуация", заяви той.

Литературоведът проф. Валери Стефанов смята, че за да си мотивиран да гласуваш, трябва да се асоциираш с някого. Другата причина, според него, за ниската избирателна активност са поредицата от разочарования, които се случиха на българските граждани.

"Надяваме се да има малко повече разум, да се отстъпи от партийния егоизъм и да се потърсят възможни пътища за разговор. Предварителните резултати сочат, че не може да се създаде коалиция. С отиването на избори също са изгубени още няколко месеца. В интерес и на самите партии, и на обществото е да намерят формула", надява се проф. Знеполски. Според него експертно правителство не би могло да се справи с кризисната ситуация, тъй като няма "витален център".

Литературоведът е на мнение, че за да има коалиция, трябва да им разбирателство по определени въпроси и разум. „Политическите обекти обаче са "завладени от гняв"“, подчерта той.

Проф. Знеполски е категоричен, че "през последните две години се наблюдава битовизиране и девалвиране на понятията реформа, а също и банализиране на понятието корупция". "Това непрекъснато говорене накара хората да загубят вяра. Половината от партиите в битката за парламента са нововъзникнали. Те идват от нищото и са лишени от идентичност. Вероятно пиарите измислят лозунгите, около които да изградят идентичност. Това им изиграва сериозна шега", преценява той.

Литературоведът поясни, че подобни действия са типични за тоталитарното общество, където се говори с "обещания и заклинания". "Износването на политическия език е симптом на липса на идеи", обобщи той.

Как гласува науката

Математикът проф. Огнян Кунчев смята, че проблемите в науката често остават на заден план за политиците, особено в условията на кризи. Ученият се надява, че увеличаване на заплащането може да остави младите специалисти в България. „Начините за издействане на по-добро възнаграждение не е да воюваме с политиците, учените воюват с краката си - тръгват си", коментира той.

За пример проф. Кунчев даде парите, които държавата отделя за наука. „Това, което в момента държавата дава, е 0,3% от БВП, в Западна Европа е над 3%, а Китай дава 4%. Когато се увеличи финансирането, много българи, които живеят в чужбина, ще се върнат“, убеден е ученият.

Астрофизикът д-р Владимир Божилов подчерта, че липсата на адекватно заплащане води до отлив на специалисти от България, които всяка чуждестранна компания е готова да привлече. Той също настоява да се увеличи финансирането и пресметна, че е нужно поне двойно увеличение на инвестициите във фундаментални изследвания. Д-р Божилов съобщи, че вече има хора, които са успели в чужбина, но решават да се върнат в България. Той е сигурен, че с тяхното участие „ще се увеличат публикациите – а с тях и броят партньорства, ще има повече средства, привлечени в България, повече възможности за привличане на нови кадри".

Морална отговорност ли е негласуването

"Негласуването е бягство от решение, стъпка към неутралитета. В "Ад" Данте пише "най-жежките места в пъкъла са резервирани за онези, които в моменти на морални изпитания са предпочели да останат неутрални." Неутралитетът невинаги е морал, той може да бъде и драстичен аморал", е позицията на  писателя Димитър Бочев.

Според поетесата Маргарита Петкова, емоционално хората си мислят, че като не отидат да гласуват не се чувстват виновни за това, което се случва в държавата. Тя е категорична, че хората трябва да разберат, че ниската избирателна активност не решава проблемите им.

"Платон пише, че онзи, който счита себе си за прекалено възвишен, за да се занимава с политика, е обречен да бъде управляван от негодници и злодеи. Това ни предстои, ако обърнем гръб на гласуването", смята Димитър Бочев. Според него често мнението на хората, които не гласуват, е че няма подобаваща партия, за която да упражнят гласа си и смята, че логиката "и едните, и другите са маскари“ не е логика на Алеко, а на Бай Ганьо.

"Битът ни изяде битието. Ние чакаме месия и през всичките тези години на демокрация сменихме всичките възможни месии, които ще дойдат и ще ни оправят. И е много страшно, че за нас даже варварите не са извинение и решение", твърди Маргарита Петкова.

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.

Последна актуализация: 22:25 | 02.10.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

8
rate up comment 2 rate down comment 0
onlythelonly
преди 1 месец
Ората според хан Аспарух се събират ,защото имат общи интереси или се допълват.Според Радой Ралин са българин и славянка на една полянка.Според мене сте за проверочен кой ша тръгне на ръчна у баира.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 1 rate down comment 1
baybay11
преди 1 месец
И още нещо, което е изключително важно- ''....Политическите партии имат обща идеологическа платформа, чиято цел е ценностно да се обединят членовете и симпатизантите...Политическите партии се създават НЕ за да удовлетворят личните убеждения на лидерите, а най-вече за участие в борбата за властта, за да превърнат интересите си в закони и да моделират обществото по своя начин....'' https://***.bg-pravo.com/2012/09/13_12.html
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 1 rate down comment 0
baybay11
преди 1 месец
https://***.bg-pravo.com/2012/09/13_12.html ''...Вторият аспект (плоскост), първата характеристика на политическата партия е обединение на съмишленици, които мислят по един и същ начин и имат общи интереси. За демократичните общества партиите са доброволни обединения. Хората отиват доброволно, за да защитават и изразяват своите интереси....'' Това се изучава за партиите в нашите юридически факултети.Това трябва да е основата, фундамента, върху които трябва да се гради отношението ни към партиите
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 1 rate down comment 1
onlythelonly
преди 1 месец
В аксиомата на Мосю Карадайъ
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 3 rate down comment 0
baybay11
преди 1 месец
убеди ен брой гласоподаватели в това, че политическата платформа на неговата политическа партия ЗАЩИТАВА техните икономически, социални, здравни интереси. Той НЕ МОЖЕ САМ да стане част от законодателната власт- НС- единствено по свое желание- както напр. е при учредяването на ЕТ и ЕООД. Аз не видях никаква реална политическа платформа у никоя от политическите партии по време на предизборната кампания. Затова наказах всички политически партии с негласуването ми. Това е.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 1 rate down comment 0
baybay11
преди 1 месец
Аз НЕ гласувах. Отхвърлям категорично становището ''..."Негласуването е бягство от решение....'' Напротив- специално в България негласуването Е НАКАЗАНИЕ ЗА ПОЛИТИЦИТЕ, то Е РЕШЕНИЕ, с което СЕ ОТНЕМА възможността политическите партии, които прекалено много лъжат избирателите, да влязат във властта. Ако човек иска да е собственик на ЕТ или ЕООД, той ползва регистрационният правен режим, регистрира си фирма и вече е собственик. Но ако един политик иска да стане част от НС, то той трябва да убед
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 1 rate down comment 0
baybay11
преди 1 месец
никога не е съществувала. Т.е. българският избирател ОТКАЗВА ПОВЕЧЕ ДА БЪДЕ ЛЪГАН от една социална каста, наречена българска политическа класа. Нито една политическа партия в България не каза в предизборните си митинги - не е нужно България да ''кляка'' на газпром, защото нашата държава ИМА ОГРОМНО НАХОДИЩЕ НА ГАЗОВИ ХИДРАТИ, ОТ КОИТО МОЖЕМ ВЕДНАГА- САМО С 8-10 ПЛИТКИ СОНДАЖА, ДА СИ РЕШИМ НА 100 ПРОЦЕНТА ЕНЕРГИЙНИЯ ПРОБЛЕМ ЗА НЯКОЛКО ГОДИНИ. А този проект е разработка на БАН.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 1 rate down comment 0
baybay11
преди 1 месец
Г-жо Стоянова, въпросът Ви принципно не е зададен правилно. В римското право съществува един принцип, който е възприет за водещ и в съвременните правни доктрини, а именно- никой не може да даде това, което няма. Въпросът Ви е ''Къде се загуби връзката между посланията и пътят към урните?'' За да бъде зададен по този начин, то той предполага наличието на предходна реална връзка между посланията на политическите партии и пътят на избирателя към урните. Моето субективно мнение е, че такава връзка
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още