"Продължаваме промяната" получи втория мандат за правителство

Президентът Румен Радев връчи втория мандат за съставяне на правителство на втората по численост парламентарна група в 48-ото Народно събрание "Продължаваме промяната“. Мандата прие кандидатът на партията за министър-председател - акад. Николай Денков.

Той заяви, че от "Продължаваме промяната" приемат този мандат с ясното съзнание, че задачата е изключително трудна.

"Приемам този мандат с ясното съзнание, че задачата е изключително трудна. Много хора казват, че е невъзможна. Ние сме убедени, че трябва да направим всичко необходимо да съставим правителство“, каза Денков, приемайки мандата. И допълни, че са натрупани много проблеми, забавени са реформи и затова „имаме нужда от правителство, което обединява хората и решава техните проблеми".

Денков посочи, че са дефинирани четири национални цели, които обединяват хората и политическите формации. В обсъждането им са се включили "Демократична България", "БСП за България" и "Български възход". "Надявам се и другите политически сили да се включат в този процес", допълни той.

„Получавате този мандат в първия работен ден на новата година, когато традиционно си пожелаваме здраве, мир и благоденствие, когато гледаме с надежда и очакване за повече разум, диалог и разбирателство. Вярвам, че ще използвате времето да потърсите необходимата подкрепа”, каза от своя страна президентът.

"Продължаваме промяната" взе мандата, след като първата политическа сила в парламента ГЕРБ-СДС върна на държавния глава изпълнен мандат с имена на министри, но техният кандидат за премиер проф. Николай Габровски не получи подкрепата на Народното събрание.

След връчването на мандата "Продължаваме промяната" има 7 дни, в които да изпълни или да върне мандата.

Днес кандидатът за премиер акад. Николай Денков е поканил на среща в Народното събрание всички парламентарно представени групи да изчистят крайния текст на приоритети и задачи от програмната декларация с очакванията на 5 януари тя да бъде включена за гласуване в пленарната зала. 

Според Денков шансовете за кабинет зависят от това има ли какво да обедини партиите. Той определи шанса за съставяне на редовен кабинет с втория мандат като неголям, но съществуващ. Преди празниците той проведе срещи с отзовалите се партии в търсене на допирни точки по управленски приоритети. От "Продължаваме промяната" обявиха и приоритетите, които да залегнат в програмната декларация.

Ако тази декларация не бъде приета от парламента, от "Продължаваме промяната" ще върнат втория мандат за съставяне на кабинет.

Днес Изпълнителното бюро на БСП и ръководството на "БСП за България" ще обсъдят на съвместно заседание проекта за декларация, предложен от "Продължаваме промяната" и ще решат дали ще бъде подкрепен в Народното събрание, съобщиха от пресцентъра на партията. Веднага след изборите на 2 октомври Националният съвет на БСП взе решение да не се подкрепя правителство с мандат на ГЕРБ, ДПС и "Възраждане". Той упълномощи група за преговори при мандат на останалите партии в парламента. 

Николай Денков получи втория мандат за съставяне на правителство

2 / 5

Петков и Денков

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Още галерии

Вторият мандат е реалната възможност България да получи управление с ясна програмна посока и задачи. Работим по документ, който да ги формулира. Това коментира в Пловдив съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. Той призова ГЕРБ и ДПС да се включат в процеса и "да не бягат от него", предава БТА.

Иванов коментира, че днес има пореден кръг от консултации за изработване на Декларация за национални приоритети. Според него отсъствието на тези партии от консултациите показва, че нямат никакво намерение да участват в усилие за създаване на правителство. Иванов отбеляза, че сега е моментът да се покаже, че са готови да говорят за приоритети и национални задачи. Съпредседателят на „Демократична България“ бе категоричен, че третият мандат е свързан с прекалено много неизвестности, а вторият е сигурен. 

Кой е акад. Николай Денков

Николай Денков е роден на 3 септември 1962 г. в Стара Загора. През 1987 г. завършва Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1993 г. защитава докторска дисертация, от 1997 г. е доцент, от 2007 г. е доктор на химическите науки, от 2008 г. е професор по физикохимия. От 2004 г. до 2008 г. е заместник-декан на Факултета по химия и фармация, след което до 2015 г.  е ръководител на Катедра „Инженерна химия“. От 2017 г. е ръководител на лабораторията „Активни формулировки и материали“ към факултета. Член е на експертна група „Физически науки“ към Европейската космическа агенция. 

Според класация на университета в Станфорд от 2021 г. акад. Денков е в първия 1% на най-влиятелните учени в света в своята сфера.

За своите научни постижения акад. Николай Денков е удостоен с редица престижни отличия: наградата Solvay на Европейското колоидно общество (European Colloid and Interface Society), наградата Lectureship Award на отделението за колоиди и междуфазови граници на Японското химическо дружество, националната награда “Питагор” на Министерството на образованието и науката и др.

От 2014 до 2016 г. акад. Николай Денков е бил заместник-министър на образованието и науката с ресори висше образование и европейски структурни фондове. През 2016 г. подава оставка поради несъгласие с политиката на тогавашното ръководство в МОН. През 2017 г. и 2021 г. e служебен министър на образованието и науката, а през 2021-2022 г. e министър на образованието и науката в редовното правителство на Кирил Петков.

Акад. Николай Денков е народен представител от „Продължаваме промяната“ в 48-ото Народно събрание. Избран е от 30-и многомандатен избирателен район – Шумен. Заместник-председател е на парламентарната Комисия по образование и наука.

Какво следва при неуспех

Ако Денков не успее да събере мнозинство, Радев ще избере трета партия по свой избор, която да се опита да сформира управляваща коалиция, а ако това не се получи, президентът ще бъде принуден да насрочи предсрочни избори през пролетта.

Дори и това да се случи, фрагментираният политически спектър на България може да доведе до нов разпокъсан парламент, в който да няма достатъчно силна партия, която да оглави ново правителство. Това потенциално би удължило продължаващата вече години криза, която забави достъпа на балканската държава до фондовете на ЕС за възстановяване и възпрепятства усилията ѝ да се присъедини към еврозоната през следващата година.