Какво по-добро място за справяне с балканизацията от самите Балкани

Косово обяви независимост през 2008 г. Но нито Сърбия, нито Русия са го признали като държава. Досега Москва и Белград работят заедно, за да блокират членството на Прищина в ООН и други международни институции.

В същото време косовското етническо албанско мнозинство подозира сръбското малцинство в готвене на бунтове или дори по-лошо. Сръбското правителство, на свой ред, негодува срещу реалното или въображаемо потисничество на своята етническа група в Косово и заплашва с последици. Насилието винаги е зад ъгъла. Миналата година почти се стигна дотам заради банален въпрос като този какви регистрации на автомобили трябва да имат сръбските косовари – такива, издавани от Белград или от Прищина.

Това, което Сърбия и Косово споделят, за разлика от други балканизирани региони, е общата амбиция за членство в Европейския съюз. Това дава на Брюксел известно влияние в налагането на нов наратив, който да замени изконният балкански комплекс на жертвата.

Тази нова тезисна линия се нарича „Европа“. Клут я нарича Елзаска алтернатива – по името на региона Елзас, за който Франция и Германия се бият поколения наред, преди да осъзнаят, че просто трябва да спрат. След Втората световна война заклетите врагове се помиряват и правят националните граници неприкосновени, но и до голяма степен незначими в това, което впоследствие се превръща в Европейския съюз. Елзасци, на какъвто и език да са говорили някога предците им, сега живеят като свободни европейци.

Това е духът, който Жозеп Борел, дипломат номер едно на ЕС, възприе, когато обяви тази седмица сближаването между Сърбия и Косово. Споразумението, каза той, „не е за Европейския съюз, то е за гражданите на Косово и Сърбия“.

Този нов наратив за преодоляване на различията и намиране на взаимно изкупление със сигурност ще се продаде трудно на Балканите. Босна и Херцеговина се държи на косъм. Сръбският президент Александър Вучич, който в миналото е работил за „касапина на Балканите“ Слободан Милошевич, нарече косовския премиер Албин Курти „терорист“ и „мръсник“. Курти, на свой ред, го оприличи на „малкия Путин“. Нищо от това не звучи обещаващо.

И все пак Вучич и Курти – също както босненци, черногорци, албанци и северномакедонци – искат да се присъединят към ЕС. Това изисква да прескочат сенките си, както казват в Германия. За Вучич и сърбите това трябва да включва осъждането на Путин – антитезата на европейските ценности.

Засега все още е прекалено рано да обявим Вучич и Курти за новите Садат и Бегин (египетският президент Ануар Садат и израелският му колега Менахем Бегин, които подписват споразуменията от Кемп Дейвид през 1978 г, довели впоследствие до египетско-израелския мир, бел. ред.) или нещо такова. Но мирът и цивилизоваността винаги започват с жест, колкото и малък да е, на кураж и великодушие. Може би Европа тази седмица направи малка първа крачка към преодоляването на балканизацията си.