Какво всъщност мислят руснаците за войната? 

И в Съветския съюз съществуваха вътрешни противоречия

Това, което изглежда противоречиво, не означава непременно грешки в социологическите проучвания. Напротив, противоречивите мнения не са нещо ново (не само) в Русия. В късния социализъм съветската политика и действителност бяха широко отхвърляни и критикувани от населението. Въпреки това хората продължаваха да работят в тази система, заповедите се изпълняваха. Абсолютното мнозинство от съветските граждани и тогава биха се нарекли патриоти. А особено по време на война патриотизмът означава подкрепа на държавата, особено когато войната „се продава“ като кампания срещу Запада, пояснява Фюрст. 

Това не означава, че подобна преданост към режима е лишена от критика. В документалния филм „Разрушени връзки" на Андрей Лошак това изживяно противоречие може да се наблюдава много добре. Майката на руска психоложка, която живее в Лондон, отказва да осъди войната въпреки всички опити на дъщеря си. Тя безусловно подкрепя своя президент. В същото време и тя добре осъзнава, че собствената ѝ къща в покрайнините на Калининград, където няма нито газово, нито нафтово отопление, е провал на системата. Години наред държавата е продавала именно тези ресурси на Запада, без да обръща особено внимание на инфраструктурата и социалните условия извън метрополисите.  Сталин и Ленин все още се почитат в Русия. Снимка: EPA/YURI KOCHETKOV

Калининградската бабушка не е единственият представител на по-старото поколение, който има такова мнение. Въпреки високата степен на подкрепа за войната сред хората над 55 години (82% през януари 2023 г. според „Левада“), не бива да се забравя, че тази социална група в миналото протестираше много срещу Путин, когато ставаше въпрос за собствените им проблеми. През 2018 г. бурните демонстрации срещу намаляването на пенсионната възраст си проправиха път в медиите и генерираха лоши резултати в социологическите проучвания за Путин и Медведев.

Сталин все още се възприема в Русия като велик държавник

Подобни противоречия подсказват, че по-добра картина на сегашното състояние на духа в Русия може да се очертае, ако за момент оставим настрана числата и погледнем директно към руското общество. Преди всичко е важно да се осъзнае, че основните стълбове на руското самовъзприятие все още датират от съветската епоха и по този начин са изградени върху основа, която датира от десетилетия. Пропагандата на Путин за възраждаща се Русия се посреща с твърдото убеждение на неговите поданици, че собственото им щастие е преплетено с мощта на Русия.

С други думи, за много руснаци собственото им благополучие зависи от размера и престижа на страната им. В името на това величие те са готови да правят жертви както в личен, така и в социален план. Ето защо голяма част от населението прощава на Сталин престъпленията му, тъй като той води Съветския съюз към победа във Втората световна война. (В продължение на години Сталин заема първо или второ място в анкетите за най-популярните държавници). Ето защо Горбачов беше и е мразен, защото именно той погуби империята. Тази идея за имперско величие, което има предимство пред справедливостта и просперитета, Путин развива и с кампанията си в Украйна. На него също ще му бъде простено, или поне той смята така, за убийството на стотици хиляди руски войници, ако само направи Русия по-голяма и по-могъща.

„Който не е с нас, е против нас"

В краткосрочен план обаче дори Путин трябва да се съобразява с опозицията - както знае от протестите на пенсионерите или стачките на шофьорите на камиони в Далечния изток, понякога от части на обществото, които обикновено го подкрепят. Ето защо мобилизацията беше сериозен риск, а затваряне на границите, за да се попречи на новобранците да напуснат страната, нямаше.

Въпреки това последната реч на Путин малко преди годишнината от инвазията подсказваше, че правителството подготвя руското общество за дълга и жертвоготовна война. Смята се, че нова мобилизация е много вероятна. Последиците от санкциите скоро ще станат по-очевидни, тъй като скоро ще свършат важни резервни части за автомобили, електроника, медицинско оборудване и други подобни. В замяна на очакваните материални и емоционални щети правителството предлага общностна омраза към Запада - а също и към онези, които са избрали и избягали на Запад през последните месеци. Който не е с нас, е против нас - това беше лозунгът, който Путин използва, за да призове за единството на руския народ по повод годишнината от инвазията.