Владимир Путин не успя да събере антизападна коалиция на Червения площад

В последните месеци публичните изяви, особено предварително обявените, на президента на Русия Владимир Путин се следят много внимателно за сигнали за ескалация на военния конфликт в Украйна. Но и вчера, в речта си за Деня на победата на Червения площад, той не даде такива индикации. Руският президент обаче не успя да събере антизападна коалиция на парада въпреки явната реторика в тази посока в речта му.

Путин говори за защита на родината и хората в Донбас, за отблъскване на международния тероризъм, дори и за "страданието на украинския народ", породено от отстраняването на проруския президент Виктор Янукович през 2014 година. След протести срещу решението му да прекрати преговорите за членство на Украйна в ЕС, той избяга в Русия

Путин се обърна към участниците в "специалната военна операция", както нарича войната в Украйна, и заяви подкрепата на руското общество към тях. Путин осъди Запада и "истинската война", който води той срещу Русия. Очаквано, направи и множество паралели с Великата отечествена война, което има дълбок смисъл за руското общество.

Но на Червения площад той не призова за пълна мобилизация на обществото в тази битка, не анонсира и промени в подхода към операцията. Според анализаторите от Института за изучаване на войната (ISW) това е свидетелство, че Путин подготвя руското общество за продължителна война - както Втората световна война, в която руснаците ще имат мисията да изградят "нов многополюсен свят".

Руският президент не използва и други събития, за да направи някакви остри изявления за Украйна - включително и дългоотлаганото обръщение към руската Дума за състоянието на съюза, макар че депутатите често призовават за ескалация. Преди дни например председателят на Думата Вячеслав Володин призова за използването на нови оръжия в Украйна, вероятно намеквайки за ядрените ракети, след съобщенията за атака с дронове над Кремъл.

Вместо това Владимир Путин използва реториката за съпротивата срещу Запада, забравил истинските ценности.

Самият парад беше най-краткият в историята от 1945 г. насам. Липсваше авиошоу въпреки добрите атмосферни условия, липсваха модерните танкове "Армата", с които Москва се хвали. Единственият танк в шествието на военната техника беше музеен експонат Т-34, а в украинските форуми с насмешка се коментираше, че е произведен в Харков.

Все пак на Червения площад бяха показани установки за ядрени ракети "Искандер", както и междуконтиненталната ракета "Ярс" и противовъздушните системи С-400.

Липсваха традиционните, малко смешни моменти, когато чуждестранните гости правеха снимки на дефилиращите нови оръжия. Всъщност парадът по случай 78-ата годишнина от края на Втората световна война беше посетен само от лидерите на Общността на независимите държави (без Азербайджан). До 8 май официално Кремъл коментира, че единственият гост на събитието ще бъде президентът на Киргизстан Садир Жапаров, който по това време беше на посещение в руската столица.

На 9 май Путин изненадващо посрещна още и президента на Туркменистан Седар Бердимухамедов, на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, на Таджикистан Емомали Рахмон, както и премиера на Армения Никол Пашинян и най-близкия си съратник - президента на Беларус Александър Лукашенко. За руския президент това присъствие е ключово след публичното дистанциране на част от тези лидери от Русия от февруари 2022 г. насам.

Колко е важно това посещение може да се заключи и от факта, че Лукашенко пристигна болен в руската столица. Той участва в полагането на венци пред Вечния огън в Москва, но не и в официалния обяд на лидерите, даден от руския президент. Президентът на Беларус не направи и обръщение към нацията по повод Дена на победата в Минск, без официално да бъде уточнена причината за това. Все пак той участва в церемония по полагане на венци на Монумента на победата в центъра на беларуската столица.

Путин обаче не успя да събере антизападна коалиция в Москва и на Червения площад не присъства и представител на Китай - силно желан съюзник от руския президент. Си Дзинпин направи първата си официална визита след преизбирането си през март в Москва, но оттогава Пекин сякаш се дистанцира от Русия.