Изборите в Турция: победа за национализма, предизвикателство за ЕС

Реджеп Тайип Ердоган спечели втория тур на изборите за президент в Турция. Германският Die Welt прави анализ за това какво означава победата му за самата страна и за начина, по който се отнасяме към Турция?

1. Ердоган може да спечели само с нечестни средства

Само през 2022 г. са повдигнати обвинения на 16 753 души за предполагаема „обида" на Ердоган, над 1000 деца са били съдени по политически причини. По държавната телевизия TRT президентът получи 1920 минути излъчване през април, а неговият претендент Кемал Кълъчдароглу - само 32. Ердоган е навсякъде, опонентите му са невидими, изпращани са в затвора, прогонени са от страната. 

От друга страна, поддръжниците му, поне някои от тях, го следват почти с религиозна вярност, те са емоционално зависими от успеха на Ердоган - а често и финансово, защото режимът му отдавна е изградил фаворитизъм. И все пак този път всемогъщият президент получи само около 52% от подадените гласове. Той, най-популярният политик в страната в продължение на 20 години, изглежда твърде слаб, за да постигне повече от 50 процента със собствени политически сили. Той остава на поста си само защото през последните години преструктурира страната в своя полза: Медиите, съдебната система, икономиката. Ердоган е победител в изборите по своя собствена милост.

Самите избори също не бяха честни: говори се за кражба на самоличности или че за президента сагласували и хора, които реално не съществуват. Разпространяват се и видеоклипове, на които се вижда как привърженици на ПСР се опитват да гласуват за сметка на възрастни хора и нападат опозиционни наблюдатели на изборите и техните адвокати. Освен това са открити готови бюлетини: подпечатани с името на Ердоган. Обвиненията са многобройни и гръмки.

2. Турция не е само Ердоган.

Когато една страна се управлява от един и същи човек в продължение на 20 години, човек се изкушава в даден момент, особено от разстояние, да приравни всички жители. Но Турция не е само Ердоган. Години наред, почти десетилетия наред, поне 40 процента от турците гласуват срещу него, а опозицията никога не е била толкова силна, колкото сега. 

Преди втория тур тя успя да постигне нещо, което Турция не е виждала досега: опозицията и левите кюрди изведнъж застанаха рамо до рамо с крайните националисти срещу Ердоган. Обикновено двете групи са доста враждебни една към друга. Дори това показва колко силен е копнежът за една различна Турция. А той няма да изчезне с това изборно поражение.

3. Национализмът победи (за пореден път)

„Сирийците ще изчезнат!", прокламира Кълъчдароглу преди втория тур на изборите. В рамките на една година те ще напуснат страната, обеща той. С това претендентът удари на камък. Когато ултранационалистите започнаха да агитират в полза на опозицията и срещу политическия ислям на Ердоган в името на основателя на републиката Мустафа Кемал Ататюрк, възникнаха още по-силни настроения за промяна. С твърдия си курс през последните няколко години турският президент доведе страната до състояние, което породи националистическия рефлекс: Когато страната и нейното единство са в опасност, се събират националисти от всякакъв калибър. Това, че опозицията изведнъж отново получи шанс и че нейните поддръжници отново станаха по-смели, е главно тяхна заслуга. 

Вторият тур на президентските избори в Турция

1 / 9

Kerem Uzel/Bloomberg

Още галерии

И все пак не е достатъчно да разбираме успехите на националистите на тези избори като „тайна вълна". Синем Адар, експерт по Турция в Германския институт за международни отношения и сигурност, казва: че национализмът е „самото море". Това означава: турският национализъм оформя страната отвъд лявото и дясното, той е иманентен още от основаването на страната преди сто години. А с тези избори се издига от дълбините към властта.